ННС като лично преживяване
Ненасилствената съпротива е донякъде подвеждащ термин, защото е съставена от две на пръв поглед несъвместими фрази – липса на насилие и съпротива, а ненасилието ни навежда към мисълта за приемане, до степен на жертвеност, докато съпротивата включва борба и прилагането на опозиционна сила. Всъщност, “ненасилствената съпротива” е особен вид цялостно преживяване на присъствие, което включва в себе си чувството на увереност и сила. Безпомощните родители се чувстват “празни”, “отсъстващи” и “незачитани”, а родителите, които постигат състоянията характеризиращи „ненасилствената съпротива“ споделят, че се чувстват така сякаш „заемат пространство”, което се забелязва от техните деца. Нашите културни особености затрудняват опитите ни да се намери една дума, с която може да се опише това преживяване и затова използваме различни комбинации, съчетаващи две думи като словосъчетанието „бдителна грижа“, например и т.н.
ННС като “Операционна система”
ННС е набор от базови принципи, чиято сила и простота позволява голямо многообразие при приложенията им. В този смисъл, също както при операционната система на компютър, това, което днес наричаме ННС, не е конкретен протокол, а по-скоро е концептуална инфраструктура, “език” за промяна чрез неескалираща съпротива, която може да се прилага за намиране на решения и интервенции в повечето ситуации, които изискват не-ескалираща съпротива. В този смисъл, ННС не е насочена нито към отглеждането и възпитанието на децата, нито към родителските права. По своята същност ННС касае психологията на не-ескалиращата съпротива при всяка ситуация, която изисква такава съпротива.
ННС като семейна терапия
ННС е системен подход. Той се основава на представата на Минухин за семейството като система, състояща се от подсистеми. Тази теория разглежда най-вече неправилното функциониране на границата между родителските и детските подсистеми. Както при всички системни подходи, детето, избухливото му поведение и тревогите му, не следва да се възприемат или третират отделно от родителите му. Терапията винаги е системен, продължителен и интерактивен процес. За разлика от други системни подходи обаче, при ННС процеса се фокусира основно върху родителите и позволява да се работи, дори и при отсъствието и липсата на сътрудничество от страна на детето.