- КАК ПРОТИЧА ЕДНА СЕСИЯ
Една дихателна сесия обикновенно продължава около 2.5 – 3 часа.Около 20-30 минути отнема предварителното теоритично въвеждане в материята за хората, които не са предварително запознати с този метод. Водещият/те сесията отговаря на въпроси възникнали у участиците, запознава ги с начина на протичане на сесията, какво може да се очаква в процеса на дихателната сесия и т.н. Следва въвеждаща релаксация с продължителност 20-30 минути. Същинската част на сесията – интензивното дишане е с продължителност около 1 – 1.5 ч.. Следва извеждаща релаксация, която продължава около 20 – 30 мин.. Накрая се обсъжда преживяното по време на сесията и постигнатите резултати. Всеки участник споделя само това и само толкова, колкото желае. Споделянето не е задължително, но има своята обоснованост в цялостния процес.
Интензивното дишане както и релаксациите обикновенно са съпроводени от специално подбрана евокативна (емоционално наситена) музика, която служи като катализатор на процеса.
Необходимо е участниците в дихателната сесия да бъдат облечени в леки, отпуснати и удобни дрехи. Сесията протича обикновено в легнало положение и участника трябва да се чувства удобно и да има възможноста за свободно движение на тялото. Преди началото на сесията се свалят всички бижута, часовници, колани и др., които могат да попречат на свободното движение и да пристягат определени области от тялото.
Дишането е дълбоко и бързо, толкова дълбоко и толкова бързо, колкото е възможно за конкретния участник в сесията. Обикновенно след 15-20 минута всеки намира ритъма и дълбочината, които са комфортни за него, но все пак понякога се налага да използваме силата на волята за да се подържа интезитета и дълбочината на дишане. Може да се диша както през устата така и през носа, но обикновенно се предпочита дишането през устата, защото се случва по време на сесия носа да се запуши от секрети, в следствие на очистителните процеси, които започват в тялото, което е нормална и дори желана реакция (известно е, че изхвърлянето на токсините от тялото се извършва както следва – около 3% чрез дефекация, около 7% чрез уриниране, около 20% през кожата и останалите 70% чрез дишането ).
III. КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ПО ВРЕМЕ НА СЕСИЯТА
Преживяванията по време на сесията по Интегративно дишане са уникални и строго индивидуални за всеки отделен участник. Те могат да бъдат от емоционален, кинестетичен (телесен) или сетивен характер, а обикновенно са комбинация от трите. Също така при всеки човек всяка следваща сесия се различава, като интензивност на преживяванията, като емоционално оцветеност, като кинестетични (телесни) прояви или като сетивни (визуални, слухови и др.) възприятия, от предходната. Не съществува някаква строга последователност или схема по която се развива процеса.
При някои хора преобладава емоционалната експресия (преживяване и изразяване на емоции и чувства). Обикновенно това са изтласкани в подсъзнанието, неотработени и „неразтоварени” отрицателни емоции, като гняв, вина, мъка, срам, страх, свързани с отминали или актуални моменти от живота ни. Дори и несъзнавани тези емоции продължават да същесвуват в дълбините на подсъзнанието (известно, че не повече от 10% от поведението ни, мислите ни, емоциите ни и реакциите ни са детерминирани на съзнателно равнище, останалите между 90 и 98% се обуславят на незъзнавано равнище) и от там да дебалансират живота и здравето на индивида причинявайки психически дискомфорт, проявяващ се като генерализирана тревожност, депресия, дистрес, фобии, пристрастрявания, натрапливости, мании, намалено либидо, безсъние и др. Този дисбаланс често се манифестира като психосоматични прояви (различни функционални или органични разстройства на организма) в различни форми, като хипертония и хипотония, гастроентерологични проблеми (язвя, гастрит, колит), мигрена, хронична умора, астма, списъка е доста дълъг (По твърдение на СЗО около 80-85% от хроничните заболявания имат психологически корени). Неотработените и изтласкани в несъзнаваното отрицателни емоции могат също да доведат до дисфункционални и дезадаптивни социални модели на поведение, които възпрепятсват нормалните и здрави човешки взаимоотношения, социалната адаптация, успешното личностно и професионално развитие и израстване.
Емоционалното изразяване не е задължително и непременно необходимо, за да се постигне трансформативен ефект и да се предизвика позитивна промяна. Съществуват различни типове хора, такива при които емиционалното изразяване е по-лесно и обичайно, а също и такива, при които процеса протича преимуществено на ниво физическо тяло. Отдавна е известно, че психика и тяло са една холистична (цялостна) система, а не отделни, сепарирани части. Всяка емоция се отразява и на ниво тяло, така както всяко телесно преживяване е свързано с усещания и емоции. Преди около 60 години Вилхелм Райх открива, че емоциите имат своето кинестетично проявление. Неговите изследвания и експерименти доказват, че подтиснатите емоции имат своего рода телесни резервоари. Той нарича тези резервоари кинестетични или мускулни брони. Всяка подтисната и неотработена емоция се натрупва в тези кинестетични брони и създава перманентно мускулно напрежение в определни области на тялото, което възпрепятства нормалното функциониране на мускулатурата, кръвообращението, лимфния оток, дишането, перисталтиката и т.н.
Кнестетичните прояви по време на сесията могат да бъдат различни. Обикновено това са мускулни спазми в различни области на тялото – ръцете, краката, лицевата и черепната мускулатура, междуребрената мускулатура, коремните мускули, мускулите на гърба и др. В рамките на една или няколко сесии, това напрежение се натрупва и разтоварва организмично (постепенно увеличаване на напрежението достигане на пик последван от рязко разтоварване). Понякога процеса се изразява в различни по характер и интензивност движения на тялото. Възможни са и други телесни усещания и прояви, като усещане за студ или горещина, мравучкане, изтръпване, тремор, кашлица и др.