Сами по себе си, нито едно от гореспоменатите твърдения, не обясняват защо един млад човек действа по един агресивен и неуправляем начин. Нещо повече, много млади хора стават жестоки, без наличието на което и да е от тези “условия”. Вероятно е изкушаващо да се приема, че агресията може да бъде преодоляна, чрез справянето с “основния проблем”, но клиничният опит и научните изследвания показват, че е важно агресията или саморазрушителното поведение да се адресират директно – и то по много специфични начини, с внимателно, подкрепящо планиране.
Обикновено, с много малки изключения, младите хора, които се държат предизвикателно, агресивно или насилствено, контролират другите около тях. Тяхното пренебрежение към възрастните и отхвърлянето на опитите на възрастните да се грижат за тяхното благополучие, може да направи полагането на грижи и отзивчивостта от страна на родителите, настойниците или учителите, много трудни.
Когато нуждите на детето са маскирани зад гневното му лице, тези нужди се забелязват много по-трудно. При ННС, родителите или обгрижващите лица, се учат как да придобият авторитет и да не се поддават на неразумни или вредни искания от страна на детето, да се защитават от агресия и насилие, като избягват излишни, безполезни и болезнени битки, свързани с миналото. “Засилването на родителското присъствие” се превръща в алтернатива на опитите да се контролира неконтролируемото дете. Когато се чувстват силни и авторитетни, родителите могат да използват “методите на помирение”, за да добият по-ясна представа за нуждите на младия човек, и да покажат, че продължават да обичат и да се грижат за своето дете.
Характер
Отделните личности имат различни начини на мислене. Много млади хора не са предразположени към прояви на агресия, независимо от обстоятелствата, докато при други, агресивното поведение се отключва много лесно. Външни обстоятелства, или определена фаза на развитие, като например навлизането в пубертета, могат да допринесат за увеличаване на агресията. Лошата новина е, че не можем да променим нечий манталитет. Добрата новина е, че темперамента на младия човек, сам по себе си, не е достатъчен да поддържа агресивното и насилствено поведение. Дори ако едно дете има буен характер, което го прави податливо на изблици на гняв, това не означава, че той или тя непременно ще останат агресивни, манипулативни и неуправляеми.