Ако се вгледаме отблизо, ще забележим, че във всяка гледна точка има нотка истина. Но ние преживяваме собствената си истина като „реалистична“, докато чуждата гледна точка понякога ни се струва „невероятна, никога не бих могъл да мисля по този начин“. Ако пък превъртим историята напред във времето и си представим поведението, произтичащо от толкова различни възприятия, ще добием представа за широката гама от различни видове поведение, които биха могли да възникнат на базата на една фиксирана реалност (Реката).

Можем дълго да разглеждаме различните гледни точки и произтичащите от тях поведенчески модели, които описва Енеаграмата. Но не искам да навлизам в това сега.

Изведнъж започваме да разбираме защо все се оказваме в определени роли в социалния живот и защо е толкова трудно да ги променим, дори и да искаме.

Така получаваме първоначална представа за това колко силни и автоматични са вътрешните ни мотивиращи фактори. Чрез мъдростта на Енеаграмата разбираме защо другите гледни точки са такива, каквито са. А според мен още по-голямата полза е, че можем да се учим от гледните точки и познанията на другите, както и да разпознаваме и разширяваме границите на нашата собствена „реалност“.

Енеаграмата предоставя един интегративен инструмент, който ни носи много разбиране на човешко ниво. Мисля, че това улеснява почти всяко развитие.

Досега не съм срещала някой, който да не е бил очарован от това познание, въпреки честата първоначална реакция на здравословен скептицизъм. Приветствам този скептицизъм и смятам, че не трябва да вярваме на нищо, касаещо човешката природа, което не може да бъде наблюдавано, преживяно и разбрано като истина в себе си и в другите.

Самата аз се отворих повече към темата едва когато с изумление видях колко точно Енеаграмата описва вътрешните ми модели на мислене, чувстване и поведение. Разбрах, че автоматичните модели, които от толкова време се стараех да променя, бяха силно закотвени в мен посредством една несъзнавана до този момент мотивация.

И тук стигаме до вътрешната структура и мотивиращите фактори. В книгите, посветени на Енеаграмата, наричат тези фактори с познати имена като гняв, гордост, завист, алчност, съмнение, ненаситност и пр. Всички те са имена на определена движеща форма на жизнена енергия.

Ако потърсите, ще намерите описания на тези така наречени страсти или мотивации в литературни произведения отпреди стотици години, като например Кентърбърийските разкази на Чосър или Адът на Данте, но също и в текстовете на различните свещени традиции (на повече от хиляда години).