Няколко дни изминаха от обучението ми като фасилитатор в процеса Сънуващото тяло – метод интегриращ в себе си многогодишната работа и опит на Лоренцо Кампезе, един от най-въздействащите преподаватели, до които съм се докосвала!!! Преживявания като тези трудно се описват с думи, ала си заслужава човек да се опита…

Във време, в което сме заляти от всякакви методи, книги и псевдо учители, е трудно да направим избор накъде да поемем. В същото време е по-важно от всякога да сме изключително внимателни в него… Да не избираме нещо само защото главата и егото ни говорят в негова полза. Работата с човешката психика е нещо изключително деликатно и не бива да се гледа с лека ръка на него. Тя изисква не изчетени книги или посетени най-различни семинари. Изисква разширено вътрешно поле… полето на сърцето ни…

Хората тръгнали по Пътя на Сърцето се познават отдалеч.

Не по начина по който изглеждат или по истините, които ви пропагандират. Познават се по присъствието и погледа…

По начина по който ви карат да се чувствате.

По тишината, която внезапно настъпва в момента в който се изправят насреща ви.

Познават се не с гръмкия си глас, нито с големите обещания за бърза промяна.

Те не идват за да ти дадат магическо хапче, нито претендират че тяхната истина е единствена.

Те не искат да променят вижданията ти за света и за теб самия.

Не искат от теб да им повярваш сляпо. Не те убеждават в нищо…

Не те водят зад вратата на познанието, нито на върха на някоя планина.

Не ти говорят романтични и захаросани думи.

Нито ти говорят на език дето го разбират малцина.

Не отричат нищо от физическата ни реалност за сметка на онази „духовната.“

Единственото, което правят е да ти покажат как сам да стигнеш до онова място, в което се намират отговорите дето ги търсим… Оказва се – това е единственото от което се нуждаем…

Тези четири дни докосваха меко и нежно душата, ала дълбоко…

Настаниха в мен едно усещане на вътрешен покой и доверие към живота. Спомените за преживяното събуждат тръпки по тялото ми… тръпки от споделеността, която изпитах…

Убедих се за пореден път в силата на груповата енергия. В трансформацията, настъпваща от едно пространство на пълно и безусловно приемане, подкрепа и разпознаване… В неслучайността на живота и всичко случващото ни се в него. А то е толкова толкова красиво… стига да имаме сетивата да го видим…

Или както каза водещият – „Реалността флиртува с нас във всеки един момент. От нас се иска единствено да си позволим да го изживеем…“

Изпитвам огромна благодарност към живота, че ме води винаги на правилните за мен места. А те, оказва се, стават все по-магични.

Благодарности към Михаела и Института за Интегрално развитие за възможността да се докосваме до мистичното с крака здраво стъпили на земята. <3

Благодаря на всички съмишленици през тези четири дни. За уязвимостта и подкрепата на полето, които позволиха заедно да случим дълбочината на процесите. <3

Благодаря на Лоренцо за авторския метод включващ констелационна работа, източни учения, интегрална философия, но най-вече неговата опитност и същност по пътя на Мирния Воин.

Гергана Стратева