Един от прочетите на една от притчите на Руми гласи:

“Три пеперуди долетели до пламъка на Любовта. Първата се доближила до него и казала: „Аз видях любовта и вече знам какво е тя.“ Втората докоснала леко крилото си до пламъка и казала: „Аз усетих любовта и вече знам какво е тя.“ Третата полетяла в центъра на пламъка и изгоряла…
Единствено тя наистина разбрала какво е любовта…”

Истински ценното на този свят не може да бъде обяснено, разказано или описано – то може единствено да бъде изживяно…

Може да бъде споделено, но само отвъд думите. Можеш да го видиш в погледа на съмишленика, да го почувстваш в докосването му, да го чуеш в дишането му, но в момента в който гласът ти наруши тишината – си загубил силата му…

Продължавайки пътуването си в дебрите на обучението по Интегративно дишане – чувствам с всяка една клетка на тялото си как дъхът ни свързва на едно по-дълбоко ниво. И именно помежду тази връзка се случва магията… Магията на това да отвориш съществото си, сърцето си, духът си…

Магията да пропътуваш пътя отвъд всички ограничения, маски, обусловености които имаш за самия себе си – за да пристигнеш обратно към същността си.

Звучи сложно и имагинерно – а всъщност е толкова просто и реално, стига да сме готови да си го позволим…

Преживяването на всеки един поел по пътя на дъха е абсолютно уникално и различно. Няма конкретен резултат който е гарантиран, а това те учи да пускаш очакванията си не само в сесията, но и в живота. Намираш едно друго определение за думичката „доверие“.

Разбираш, че природата ни е дала един единствен процес в тялото, който да управляваме съзнателно (дъха) с цел…

Да можем да го използваме за да се обърнем към нашия собствен вътрешен лечител.

Дали за да изцелим конкретна физическа болка, емоционална такава, за да изследваме себе си отвъд ограниченията или просто за да опознаем капацитета на собственото си същество.

Дъхът ми даде много през изминалите дни… Взе от мен още толкова… Нищо от преживяното не бях очаквала (намиг към очакванията ни 😉 ) Но от всичко това имах огромна нужда. Дали го знаех преди това – не. Ала сърцето ми прелива от благодарност за преживяното

Взе ненужен емоционален товар, който бях носила с години, без самата аз да осъзнавам колко ми е тежал…
Взе страхове, които не бяха мои, но бях приела като такива…
Взе убеждението ми, че винаги е нужно да се борим срещу трудностите… На негово място пося приемане към мен самата…
Взе роли и маски, които бях сложила като защитна реакция… На тяхно място пося сила и категоричност в индивидуалността ми…
Взе неизказани думи от миналото, заседнали в гърлото ми…

Даде ми осъзнаването как границите, които поставяме към другия понякога са стените около сърцето ни, спиращи потока на любовта към теб самия…
Даде ми пространство да усетя кои емоции допускам в себе си и към кои съм изградила съпротива…
Даде ми възможност да погледна на Гнева по различен начин…
Да видя как той е просто една защитна реакция за нещо много по-дълбоко…
Даде ми толкова толкова много споделеност, мекота, нежност, внимание и емпатия… Непотърсени, но толкова нужни и на място…
Даде ми пространство, тишина, дълбока почивка и наслада…
Даде ми танци, смях, прегръдки и радост…

Даде ми Любов…

Магията, наречена Живот…

Не ви разказвам всичко това за да търся признание за преживяното. Разказвам ви го за да ви споделя, че не е нужно да се примиряваме с дискомфорта си. Нито да търсим изцелението някъде отвън (няма и да го намерим там). Имаме пълния капацитет да променим всичко онова, което ни пречи. Просто имаме нужда от малко помощ…

А тя, оказва се, винаги е била с нас.. на един дъ(у)х разстояние…

Just breathe…

Гергана Стратева