Една от основите, върху която изграждаме своя живот, е нуждата да принадлежим и произтичащото от нея усещане, че ние имаме определено място в живота. Бидейки част от множество завършени системи, ние наследяваме, съзнателно или несъзнателно, всичко онова, което характеризира дадена система и нейното проявление. Но както една система може да служи като среда и катализатор за разкриване и проявление на нашата идентичност, така би могла да ни “асимилира” и да ни даде чужда роля, при което нашата идентичност остава непроявена. Голяма част от хората не осъзнават, че по- голямата част от техните реакции, са автоматични, което неминуемо води до изгубване на себе си и превръщане в листо на вятъра. Липсата на резонанс между нашия вътрешен и външен свят, води до дисхармонични състояния, при които в нас се заражда битка между това, което знаем и това, което чувстваме.

За да проявим автентичната си същност, ние трябва да пуснем всичко онова, което не ни принадлежи. Това, което мислим, че сме, всъщност е всичко онова, което сме научили и приели за себе си от външни източници- било то защото не сме имали избор (начинът, по който нашият ум работи от 0-7 годишна възраст и формираните през този период програми, които са изцяло копирани от семейната среда) или защото сме търсили одобрение, за да се впишем в дадена среда (следване на мисловни и поведенчески модели, отговарящи на критериите на съответната среда). И колкото повече се уповаваме на придобитите отвън истини за себе си, толкова повече се отдалечаваме от проявлението на нашите собствени, произтичащи отвътре.

Когато реалността, в която живеем, е изградена изцяло на база динамиките и проявленията на дадена система, към която принадлежим(семейство, приятели, социална или работна среда), рано или късно, тази реалност поражда у нас един вътрешен конфликт, тъй като това, което идва отвън, много често не резонира с нашето вътрешно пространство на сърцето. Този процес на своеобразно себеотхвърляне напълно естествено води до негативни емоции, които, ако не бъдат отработени навреме, водят до заболяване както на ума, така и на тялото.

Онова, което има потенциала да поддържа баланса по отношение на една система, е нашето (съ)знание, а именно разбирането и разграничаването на вътрешния импулс и проявлението на нещо, което е предизвикано отвън. Да бъдем съзнателни означава да идентифицираме всички онези навици, които ни държат в автоматичен режим и ни пречат да изживяваме пълноценно настоящия момент и да вървим по пътя на собствената си душа.

Трансформацията често се отнася до отучване отколкото до научаване и именно заради това е от голямо значение да се освободим от всички онези програми, модели и навици, които саботират проявата на нашия висш Аз.