Дуален. Такъв е заобикалящият ни свят. Свят на Ин и Ян, на допълващи и преливащи се противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Такъв е и нашият вътрешен свят, в който има осветено “Аз съм”, както и “Аз не съм”, което често остава в сянка.

Едно от най-трудните неща за възприемане по отношение на човешката психика е това, че има аспекти от нея, които се проявяват извън контрола на нашия съзнателен ум. Докато някаква драма се разиграва на главната сцена, то зад кулисите се случват толкова много неща, които до голяма степен определят характера и проявлението на тази драма. Но тъй като всички те са на заден план, т.е. несъзнавани, ние не ги преживяваме като част от нашето същество или казано с други думи- не го усещаме като нещо, което сме, а по- скоро като нещо, което не сме.

Понякога, особено в изключително неблагоприятни, стресови ситуации в живота ни, тази “задкулисна дейност” би могла да бъде толкова силна, че да се усеща като присъствие или енергия, която се изправя срещу нас и разрушава всичките ни добри намерения, респективно поведение. В такива моменти ставаме доста креативни по отношения на етикетите, които слагаме на това присъствие или енергия- съдба, лош късмет, карма или някой, който просто да бъде изкупителната жертва в ситуацията. Често травматични събития или преживявания в живота ни, които са оставили дълбока травма, запазват висок емоционален интензитет и при активирането на дадения спомен или аспекти от него, можем да стигнем до нежелани емоционални или телесни свръхреакции.

Склонността да живеем в илюзии, вярвайки в някаква фикция за самите нас или заобикалящия ни свят, би могла да бъде непреодолимо голяма. А когато не сме съзнателни за това, което се случва вътре в нас, отвън то изглежда като съдба, лош късмет, карма и т.н. Името, което използваме, е без значение- то не променя факта, че нашето съзнание бива повлияно от него до много голяма степен.

Влиянието, което несъзнаваното оказва върху нашето ежедневие, е в разрез с идеята ни за самоконтрол и свободна воля. Претендирайки обаче, че то не съществува и изпълвайки съзнателния ум с идеални концепции, не е правилният начин да се справим с тази ситуация. Напротив- игнорирайки проблема, не правим така, че той да изчезне, а да се задълбочи още повече. Необходимо е да се конфронтираме със сянката и света на тъмнината и да се научим да приемаме онази част от нас, която усещаме като чужда, да изградим връзка с онова друго “аз” и да го интегрираме. От това доколко сме съзнателни за сянката си, зависи дали тя ще има благотворен или пагубен ефект върху нашия живот. Защото колкото по- сложно е естеството на решенията, които ни се налага да взимаме, толкова по- активно работи нашето подсъзнание, тъй като именно в тази част от нашата психика се съдържат всички опитности, склонности, мотивации и условни отговори. А бидейки захвърлени в сянка, те или остават в отрицание, или напълно непознати за съзнателния ум.