Нашето възприятие е любимото място на дуалностите. Психиката ни, по природа динамична, работи в сфери на двойственост, които обаче биха могли да ни възпрепятстват по пътя към овладяване на целия потенциал на Вселената, тъй като поляризирането на нашата реалност, обикновено води до състояние на принадлежност и одобрение, или състояние на отрицание и осъждане. Пренебрегването на един аспект, обикновено се отразява като дисбаланс в Цялото, към което всъщност всичко принадлежи.

Попадаме в едно поле от вярвания, в което, досущ като на война, възприятията ни, било то вдъхновени отвън или отвътре, се противопоставят в борба за надмощие. И макар естествено нещата в нашия свят да бъдат с потенциал, изчистен от конкретна смислова натовареност, ние, чрез холографското изкуство на мисълта, ги правим едни или други. Колкото повече влагаме енергия в едното, толкова повече увеличаваме пропастта между двете, а резултатът от едно такова разделение, е частична реалност за самите нас. Винаги сме добри или лоши, в истина или илюзия, духовни или с пари. Несъмнено едното води до пълно изключване или поругаване на идеята за другото.

Една от най-силно изявените полярности на нашето време, е духовност – пари и произлизащите от нея образи на странстващи отшелници, живеещи в аскетизъм, като олицетворение на духовността или нищо по-различно от тях, като олицетворение на противоположното.

Какво всъщност са парите? Накратко, както всичко останало, те са вид енергиен поток, произтичащ от Източника. Сами по себе си те нямат значение, поради неутралната природа на енергията, но когато дадена тема или обект получават много внимание, респективно енергия с конкретно насочен потенциал, те започват да придобиват характер.

Що се отнася до вярванията, единственото, което има значение е връщане на идейната инвестицията и получаването на това, в което вярваме. В този ред на мисли, нашите вярвания буквално се материализират (преминават от енергия в материя), когато вложим достатъчно ресурс в тях, като мислим, говорим или реагираме спрямо тях. Живеем във вибрационна вселена, където животът, като огледало, ни изпраща обстоятелства, които отговарят на вярването, в което сме вложили енергия. И така, убедени във вярването, че парите са “коренът на всяко зло” и са за онези, които са аморални, непочтени и материалистични и след като ние се разграничаваме от тях, животът автоматично ще ни докаже, че, за да се отличим като добрите, ние трябва да продължим да живеем в липса, що се отнася до пари.

Ако живеехме в реалност, в която някои аспекти са проявления на Източника, а други не, може би в действителност би имало разделение между пари (и всичко, което бива определено като скверно) и Източника. А, колкото повече научаваме за света, толкова по-естествена става идеята, че квантовото поле, в което живеем, е едно с Вселенския Разум, откъдето произтича и познатата ни максима, че “всички сме Едно”. В такъв случай можем само да спекулираме с илюзията за разделение, която е част от преднамереното програмиране, което сме се съгласили да наследим с пристигането си в това измерение, за да направим тази, базирана на дуалности реалност, по- истинска.