Динамичен ден. Динамична седмица. Динамичен месец. Живот на високи обороти. Стрес. Ежедневие, което звучи познато за голяма част от нас. Ежедневие, в което вниманието е насочено повече навън и почти никога навътре, винаги някъде, но не тук и сега. А колкото повече се отдалечаваме от настоящия момент, толкова повече се отдалечаваме от нашето вътрешно аз, докато не стигнем до там, че да изразяваме себе се не чрез онова, което е вътре в нас, а чрез онова, което правим във външния свят. Превърнали сме се в майстори по отношение на това как да се разсейваме всеки път, когато се появи емоция, която не бихме искали да изпитваме. Днешният свят предлага богат арсенал, който да послужи в такива ситуации. Но, както знаем, всичко в нашия свят е енергия, а тя не се губи и когато потиснем дадена емоция, това не означава, че тя е изчезнала. Когато в живота ни се случи нещо, с което не можем да се справим, защото е прекалено интензивно, или ние самите не сме на необходимото енергийно или емоционално ниво, тялото ни го складира, за да се справи с него на по- късен етап. Но, колко често се случва да отработваме такива емоции? Оставайки в тялото, те се натрупват, в следствие на което се образуват енергийни блокажи, които на по-късен етап се проявяват като заболявания на физическото тяло. Затова е важно да се научим не само да усещаме емоциите, но и да им дадем глас. Децата, например, успяват да преминат през полюсни състояния в рамките на няколко минути.  Причината за това е, че те изживяват всяка една емоция докрай и по този начин я пускат да си отиде.

Съществува пряка връзка между дъха и емоциите. Моделът на дишане всъщност дава обратна връзка за вътрешното ни състояние в настоящия момент. Наблюдавайки модела на дишане на даден човек, ние можем да получим много информация не само за това как живее, но и за това как този човек изживява нещата, които му се случват. Например, когато не искаме да изпитваме дадена емоция, ние задържаме дъха си и ограничаваме дишането си. От психологическа гледна точка задържането на дъха създава усещането, че оставаме скрити и незабелязани. А как и колко въздух поемаме и издишваме е показател за това колко живот поемаме.

Дисфункционалното дишане е най-бързият и сигурен начин да докараме тялото до режим, в който то се бори за оцеляване. Решаването на този проблем започва с промяна в нашия мироглед по отношение на сърцето и неговата работа. Всеки сърдечен удар е следствие на непрекъснатото вътрешно действие на двете части на вегетативната нервна система – симпатикова и парасимпатикова. Те имат противоположно действие. Симпатиковата ускорява сърдечната дейност, стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, понижава перисталтиката на стомаха и червата, разширява бронхите в белите дробове и повишава дихателната активност. Парасимпатиковата от своя страна забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, засилва дейността на храносмилателната система, свива бронхите в белите дробове и понижава дихателната активност. Тя играе важна роля за стимулирането на имунната система. И двете системи са активни през цялото време, но заради начина ни на живот в днешно време, повечето удари на нашето сърце се ръководят от определено ниво на симпатиковата нервна система. А това неминуемо води до проблеми.