Изхождайки от идеята, че всичко е част от Едно, то напълно естествено е да разширим дефиницията си за духовността, така че тя да не покрива само “хубавите” аспекти на духовното, които включват, но не се изчерпват с медитация, йога, търсене на истината, добродетелни актове и безусловна любов, които биват възприети като “духовно приемливи” от нашето Колективно Его (което работи чрез категоризиране, осъждане и поставяне на етикети), а също и всичко друго, което е част от нашите ежедневни преживявания, осъдени от нашето Его.

Ако вярваме, че парите са аномалия, която не принадлежи към нашите духовни вярвания и идеята за Едно, или че нашите опитности трябва да валидизират нашите вярвания, то ние буквално изключваме възможността да привлечем потокът на тази енергия към себе си. Ако вярваме, че трябва да бъдем бедни, за да сме духовно извисени, то ще бъдем именно такива.

Потокът на енергията на парите тече от и към нас, а значението, което влагаме в тях, е същото, което те ще ни донесат чрез нашите преживявания, за да резонират на нашите убеждения.

Даването и получаването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената, която функционира посредством динамичен взаимообмен. Взаимоотношенията обикновено се случват на този принцип; това, което им придава един или друг смисъл, е намерението, което сме вложили, участвайки в един такъв процес.

А балансът е там, където чистата сърдечна интуиция е във вибрационен синхрон с това, което сме вложили и това, което се е върнало към нас.

Милена Деянова