Как работи клетката? Човешката еволюция нагледно показва, че винаги оцелява не най-силният, а най-адаптивният. Така и поведението на клетката не е предварително програмирано, а непрекъснато се нагажда спрямо сигналите от средата. Какво се случва, когато даден протеин не е наличен в клетката? Ето тук идва ролята на ДНК. В ДНК се намират “чертежите”, по които се изработват протеините и когато някой протеин липсва, те го набавят на клетката, за да може тя да отговори на сигнала от средата. Т.е. когато е необходим генетичен продукт, генът не се самоактивира, а бива задействан чрез сигнал от средата му. Това показва, че концепцията за раковите гени е напълно погрешна, защото ако беше вярна, кога биха се проявили тези гени? Не следва ли да се проявят още от момента на нашето раждане? Факт е, че се раждаме с определени гени, но това, което можем да променим, е начина, по който тези гени се “четат”. Впрочем в ДНК само 3% от гените не могат да бъдат изменяни, останалите 97% подлежат на изменения и те са тези, върху които трябва да насочим вниманието си. Само около 1% от болестите се дължат на лоши гени, а останалите биват причинени от мисълта. Това отговаря на въпроса какво се случва, когато живеем в стресогенна среда, но нямаме необходимите гени да отвърнем на стреса. Изводът от казаното дотук е, че възприятието контролира гените. А възприятието е вярване.

Както бе споменато по-рано, еволюционните промени винаги са в следствие на адаптация към средата. Интерпретацията на нашия ум за средата, в която живеем, ще освободи такава химия в тялото ни, която да отговаря на тази интерпретация, която може и да не е еднаква с реалността. Защото, макар и един човек да живее в спокойна и дружелюбна среда, той, въпреки това, би могъл да я възприеме като неприятелска. Т.е. нашите клетки не реагират на средата, а на нашата интерпретация за нея. Пренастройвайки възприятието, можем да препрограмираме гените си и затова е необходимо да сме съзнателни и отговорни за това, което даваме на клетките си. Функцията на ума е да създава кохерентност между нашите вярвания и реалността. В каквото вярваме, такава химия се освобождава в тялото ни. “Каквото мислим, в това се превръщаме”, е казал Буда.

Възприятието е връзката между средата и нашата биология. А възприятието се определя от нашият ум. Умът, от своя страна, е цялост от нашето Съзнание (префронтален кортекс) и Подсъзнание. Съзнателният ум е нашата Идентичност, Източник, Дух. Той е креативен и отразява нашите желания и стремежи. Подсъзнанието е механизъм за записване и възпроизвеждане, който се състои предимно от навици и програми, придобити от семейството и средата. До 70% от тези програми са ограничаващи, саботиращи и деструктивни.