Петте клона на интегралната психология
Кен Уилбър изброява пет основни теми, които трябва да бъдат включени при изучаването на интегрална психология. Те са:
- Четирите квадранта и интегралната визия за еволюцията.
- Нива на развитие или етапи на съзнание.
- Линии на развитие.
- Състояния на съзнанието.
- Типове.
Накратко: всички квадранти, нива, състояния, линии и типове трябва да бъдат включени, ако се стремим към цялостно панорамно разбиране за човека.
- Четирите квадранта и интегралната визия за еволюцията
Еволюцията не е сляп процес, тя представлява творческо разгръщане на Духа, което се случва едновременно в четири измерения. В личния и в колективния вътрешен свят и в личния и колективния външен свят. Интегралната Психология ни учи да разбираме тези измерения и тяхното използване в психотерапията и във всякакъв вид работа с хора. Например, един психолог има склонност да се фокусира върху вътрешния свят на човека, при което той разкрива емоции, спомени и мисли. Психиатрите и лекарите се фокусират върху индивидуалния външен свят и имат склонност да пренебрегват субективния вътрешен свят. Колективния вътрешен свят представлява споделен в рамките на група или култура опит, а колективния външен включва системите и еко-системите. Ние сме еднакво повлияни от всички тях, но въпреки това сме склонни да стесняваме фокуса си – да се фокусираме върху един или друг предпочитан квадрант. Уилбър предлага да се научим как да ги разглеждаме заедно в нашето изследване и да използваме това и в работата си с хората.
- Нива на развитие или етапи на съзнание
Това е най-вълнуващата част от нашето интегрално пътешествие! Уилбър описва десет нива на развитие на съзнанието (ще ги отбелязваме като Уилбър1, Уилбър2 – У1, У2 и т.н. до У10). Като пионер на трансперсоналната психология през 70-те години Кен Уилбър успява да опише четирите универсални етапа на духовно развитие – от обикновеното, ежедневно състояние на съзнанието до пълното пробуждане – просветлението. Тези четири етапа се наричат психичен етап, етап на фините преживявания, каузален етап и не-дуален етап. Всички духовни традиции говорят за тях по свой начин, но не всички традиции засягат всички етапи. Например биоенергетиката, или виждането на аурата, е типичен психичен феномен (У7), но не се докосва до преживявания от У8, 9 и 10. Шаманските практики в Сибир или сред американските индианци, които общуват с духове и пътуват в други светове, е типично фино изживяване от У8, точно както виждането на божество или божествена светлина.
Въпреки това шамаснките практики не стигат до осъзнавания от У9 и У10. Зен будистката медитация Випасана се цели в У9, каузален етап, а тибетския дзогчен в У10 – не-дуален етап, но и двете не засягат преживявания от У7 или У8.
Тъй като имаме модела на Уилбър за четирите етапа на човешките духовни преживявания по целия свят, ние можем да разберем към кой етап на осъзнаване принадлежи дадено преживяване. Можем също да видим кои духовни практики и традиции са предназначени да предизвикат дадено състояние или етап. Постмодерният човек (обичайно с този израз сме обозначени ние), който е отишъл отвъд материалистичната модерност и отново търси духовността, се среща с много идеи и практики от духовните традиции – йога, дихателна работа, дзен медитация, суфи практики, шамански пътувания и т.н., но няма карта на своето съзнание и съответно е много дезориентиран и объркан. С интегралната психология ние най-накрая можем да предоставим на хората ценна карта на тяхното собствено съзнание, която включва всички духовни преживявания, включително най-висшето пробуждане, потвърдени от такива велики традиции като шаманизъм, йога, будизъм и християнски мистицизъм.
Дотук имаме само половината от историята на нашето изследване за нивата на развитие. След като Уилбър описва четирите духовни етапа, наречени още трансперсонални, той продължава с интегриране на пред-его и его етапите, с други думи пред-персоналния и персоналния етап на развитие, и получава цялостен модел на еволюцията на съзнанието. По този начин Уилбър надраства трансперсоналната психология и формира новата дисциплина „Интегрална Психология”. Цялостният модел на развитие започва с развитието в ранна възраст (У1-2) и развитието на детето (У3-4, между 6 и 12г.), минава през юношеството и зрялата възраст (У5-6) и продължава с горепосочените духовни етапи (У7-10). От ниво 1 до ниво 10 ние покриваме всички нива на развитие на човешкото съзнание, от раждането, през нормалната зряла възраст до святото пробуждане и просветление. Това е съществен скок в историята на психологията – имаме общовалидна за всички култури по целия свят цялостна карта на човешката психика – за първи път не само в историята на психологията и духовността, но и в историята на човечеството.
За психотерапевта познаването на тези нива е необходимост. Тъй като разполагаме с този цялостен модел, ние можем ясно да видим на кое ниво принадлежи дадено патологично състояние или духовно активно преживяване, както и какво лечение трябва да се приложи. Например граничното разстройство на личността принадлежи на У2 и трябва да се третира с психотерапии, насочени към балансиране на ниво У2, например Транзакционният Анализ. Това разстройство не трябва да се третира с методи, които принадлежат към по-високите нива като НЛП или когнитивно-поведенческа терапия. И абсолютно, в никакъв случай не трябва да се третира посредством биоенергетика или дзен медитация, защото проблема просто лежи в друг етап, различен от този, с който те се занимават. От друга страна, ако някой преживява духовна криза – смущения, подобни на психозата, предизвикани от внезапно духовно преживяване от ниво У7 до У10 – това не трябва да се третира с психоанализа, НЛП, гещалт и т.н., а с духовни практики от нива 7 – 10. Поради липсата на тази интегрална карта и съществуващия хаос в психо-духовната територия, психолозите често допускат грешка като се опитват да се справят с духовни въпроси чрез психотерапия. Друга разпространена грешка, която правят духовните наставници, например монасите в източните будистки манастири, е, че те не разпознават психопатологичните етапи (У1-5), просто защото нямат знания или карта за тях. Те карат хора в остри психотични или гранични състояния да медитират като средство за изцеление, а всъщност това задълбочава проблема. Тоест интегралната теория е важна не само за психолозите от запада, където да внесе духовност, но и за духовните учители от изтока, севера и юга, където да внесе западното психологическо знание. Имаме нужда да достигнем до една глобална психология, където всеки участник е информиран за парчетата от картата у другите и има цялостна картина.