Интегралната теория е интегрална в няколко различни посоки. Тя интегрира духовността и науката или по-точно интегралната теория интергира старите – предмодерни, съвременните и постмодерните подходи за постигане на познание, като по този начин създава една пост-постмодерна гледна точка. С помоща на интегралната теория и по-точна с така нареченият AQAL (All Quadrants All Levels –Всички Квадранти и Всички Нива) модел, можем също така да интегрираме и различните школи на съвременната западната психология, нещо забележително само по себе си, особено за хората, които вече са уморени да „се разпиляват”’ в огромното многообразие от школи, методи и подходи на западната психология и желаят да си починат под чадъра на теоретичното единство.
Тъй като за интегралният модел са важни както емоциите и чувствата, така и мислите и ума, той успява да ги помири показвайки ни, че това, което ума възприема като интегрално, се възприема от сърцето като единство. Сърцето чувства единството, а умът може да го разпознае, ако има интегрална теоритична рамка като инструмент за осмисляне на единството.
Интегралната психология е една добра възможност и за духовните учители, които обикновено са добре запознати с трансперсоналните нива на човешкото съзнание, но са доста по-малко свързани с етапите предхождащи трансперсоналните нива – така наречените предеготични нива, по време на които детето например се оформя като личност, както и еготичните нива или нивата на зрялата личност, които те разглеждат единствено като нещо, което просто трябва да бъде преодоляно. Много хора днес установяват и разбират, че всъщност трансцендирането на егото изисква една предварителна и усърдна работа по изграждането му, за да може то на по-късен етап да бъде трансцендирано (най-малкото защото не може да бъде трансцендирано нещо, което не съществува или не е здраво и стабилно). Така че интегрирането на психологията, психотерапията и духовността е една добра идея за тези, които търсят единствотото в познанието за вътрешния свят. Както духовно ориентираните хора понякога са склонни да гледат отвисоко на психологията, така при психолозите се проявява склонността да гледат отвисоко на духовността. Интегралната теория предоставя така необходимото мирно пространство където този дебат може да се успокои и да стъпи върху едно разумно теоретично разбиране.
AQAL модела в същността си представлява едно интегриране на науката и духовността на обективните и субективните реалности на медитацията и психотерапията.
Текста по-долу е цитат от Sean-Esbjorn Hargens в увода му към Интегралната теория:
“Светът никога не е бил толкова сложен, колкото е в момента – това е стряскащо за ума и съкрушително за чувствата. Да не говорим, че изглежда сякаш светът става все по-сложен и объркан когато се изправим пред основните проблеми от ежедневието ни: екстремен религиозен фундаментализъм, влошаването на околната среда, неработещи образователни системи, екзистенциално отчуждение и нестабилни финансови пазари. Никога не е имало толкова много дисциплини и гледни точки, за които да мислим и с които да се консултираме при решаването на тези въпроси: рог на изобилието от гледни точки. Но без начин на свързване, обогатяване, съпоставяне и настройване на тези перспективи, приноса им за решаването на проблемите, пред които сме изправени, до голяма степен се губи или компрометира. Сега сме част от една глобална общност и имаме нужда от рамка – глобална във визията си, но също валидна за дребните неща от ежедневието ни. Рамка, която може да поддържа разнообразието от валидни перспективи, които имат какво да допринесат към нашите индивидуални усилия и колективно търсене на решение.”