Методът – Integrative Bodywork – Интегративна Работа с Тялото (ИРТ) е създаден в резултат на съвместната работа на терапевтите и преподаватели от Австрия – Антон Стейскал и Ингрид Хубер, които, в продължени на десетилетия, практикуват и преподават различни методи за работа с тялото, в това число – Биодинамична краниосакрална работа с тялото, Соматичен диалог, Логопедагогика, Нулево балансиране, Соматично преживяване, Фасциална интеграция и други, в резултат на което, благодарение на десетилетният натрупан опит и на интеграцията на най-полезното и на най-ефективното от всички, практикувани от тях, до този момент, методи за работа с тялото, създават техен авторски метод за работа с тялото, като през 2007г. стартират първото обучение по IB и оттогава, до настоящият момент, школата по Integrative Bodywork в Австрия, провежда ежегодно обучения по Интегративна Работа с Тялото.
Методът е насочен, освен към всичко останало, и към това, да обучава хората в соматична осъзнатост. Използвайки допир, думи и движения, ние развиваме способността на хората, в посока на това, да се научат да усещат и да чувстват себе си, и развивайки своето себевъзприятие и себерефлексия, те се учат как да се справят по-добре в предизвикателните житейски ситуации, с помощта на усвоените способности за възвръщане на соматична си цялост, тук и сега.
Биодинамичната краниосакрална работа с тялото, е една от базовите методики, които стоят в основата на начина, по който, ние, в школата по ИРТ, прилагаме докосването, при работата си с клиенти. Следвайки този подход, нашите ръце буквално „слушат“ движенията и динамиката на тъканите, като се научаваме, през ръцете си, да „чуваме“ специфичният тъканен език на костите, на фасциите и на телесните течности. С помощта на този подход, когато положим ръцете си върху даден прешлен, например, този прешлен може да ни разкрие историята на своята травма и след това, с наша помощ, да намери своето правилно място в „оркестъра“, наречен гръбначен стълб.
Соматичният диалог, е една от другите базови методики, които са заложени в обучението по ИРТ, като, този подход набляга основно на соматизацията (това, да „трансферираме“ преживяванията и опита си, от чисто ментално и емоционално ниво, до телесно ниво) на нашите преживявания и опит.
Как реално ние можем да осигурим достъпа до тези преживявания? Отговорът на този въпрос ни води към вербалната част на метода ИРТ – соматичен диалог, а това се случва, като, най-напред определим, заедно с клиента си, темата на сесията за деня, а след това, използвайки несложни въпроси и инструкции, ние подканяме клиента си да опише какво усеща (соматични усещания), какво чувства (чувства и емоции) и какво мисли (когнитивна функция) по повод на зададената тема за конкретната сесия. С помощта на този несложен процес, ние помагаме на „застиналата“ и ограничена в движението си тъкан, да се върне към своята подвижност, тогава, когато споменът, който обичайно стои в основата на съответната кинестетична броня, се вербализира. Специфичното за този процес е, че този процес сработва, само тогава, когато клиентът говори директно от нивото на своя конкретен опит и не сработва, тогава, когато той/тя говори за нещата по принцип и генерално.
За да е възможно да се опише коректно процесът на работа с ИРТ, е необходимо да се направи едно важно разграничение между (на немски) Leib и Körper, като в тази връзка, е полезно да се уточни, че, по-надолу в текста, ще използваме думата „Сома“, когато говорим за „Leib“ и думата „Тяло“, когато говорим за „Körper“.
Каква е разликата между двете думи и понятия?
На немски думата „Körper“ означава частите на тялото. Тези части могат да бъдат поправени (при счупена кост), заменени (при замяна на тазобедрена става), коригирани (при пластична хирургия), като тази дума, в немският език, не включва и не описва жизненият процес на тялото, тя просто описва тялото, като една машина.
На немски думата „Leib“ или „Сома“ обозначава нещо различно – тя обозначава живия човек във връзката му със самият себе си, с другите живи същества, с природата и със света.
Затова, докато в немският език, Тялото, като „опредметено“, е нещо обективно, Сомата, като преживяно усещане и свързаност, е нещо дълбоко субективно.
Какво значение има това, в контекста на модела, прилаган, при работата с ИРТ?
В контекста на модела, прилаган, при работата с ИРТ, ние не лекуваме частите на тялото или пък някаква болест и това е много важно да се подчертае! Вместо това, ние сме в постоянна вербална и невербална комуникация с нашия клиент, на когнитивно, на емоционално и на сетивно ниво, като, главното, което ни интересува в този процес е – субективното преживяване на нашия клиент – ТУК И СЕГА, а, за да е възможно, ние, като фасилитатори по ИТР, наистина да възприемем това субективно преживяване на клиента ни, е от изключителна важност, ние самите, да сме изцяло фокусирани и присъстващи – ТУК И СЕГА, а за тази цел, нашата осъзнатост, е дори по-важна, от теоретичната ни и практическа подготовка. По тази причина именно, е повече от важно, практикуващият специалист по ИРТ, да е открил и да знае, къде е това място у самия него, и поради това именно, по време на обучението, ние ще говорим много за този динамичен покой и ще го опознаем.
И това вече, ни води към сърцевината на ИРТ – динамичният покой (този термин е въведен от пионера в краниосакралния метод – д-р Ролин Бекър), и това всъщност кореспондира с онзи най-съществен моментът от процеса, в който актуалните соматични преживявания на клиента ни, могат да бъдат почувствани и вербализирани от него/нея. Това е, като да се потопим в едно пространство, върху което ние не можем да оказваме влияние и в което сме неподвижни, но в същото време, да осъзнаваме, че в това пространство се намира източникът на самия живот и на неговата организация.
Друг много важен аспект от методологията на ИРТ, които ние прилагаме при работата си с нашите клиенти, са така наречените – двигателно-креативни техники. Когато прибягваме до този подход, ние може да помолим клиента си, да се движи, правейки отделни крачки или ходейки в пространството на кабината, като, докато той/тя се движи, вербализира онова, което изниква в съзнанието му по време на процеса на движението.
Логопедагогиката е следващият, от поредицата важни методологии, заложени в работата с ИРТ и представлява модифицирана, за целите на работата с тялото, форма на логотерапията на Виктор Франкъл. В частност, що се отнася до този процес, той е в огромна помощ за клиентите ни, що се отнася до процеса на усвояване на ценности, както и при вземането на решения, а така също касае пряко и концепциите за себерефлексия и за себетрансцендирането.
Базови постулати на метода Integrative Bodywork:
- Всяко човешко същество представлява една единна цялост, състояща се от тяло, сетивен опит, емоционални преживявания, мисловни процеси, както и духовна същност, цялост, която функционира в рамките на определени социални и икономически обстоятелства.
- Хората са съзнаващи същества, способни на себевъзприятие. Заради личното си себевъзприятие, ние, като човешки същества, знаем кои сме и кои не сме. Именно това е, което ни помага, да можем да взимаме решения и да поемаме лична отговорност.
- Ние, като човешки същества, се развиваме през целия си живот. Поради това именно, винаги е налична и възможността за соматично развитие.
- Хората са едновременно и зависими и независими същества и това именно е изключително важна предпоставка за изграждането на пълноценни взаимоотношения.
- В школата по ИРТ, се прави ясно разграничение между онова, което наричаме – Тяло и онова, което наричаме – Сома.