Настоящата научна революция, в която е вече повече от видно, поне за тези, които имат „очите“ за това, че е на път да се формира нова единна парадигма, обединяваща познанието от различни области на науката, от квантовата физика до науката за съзнанието, насочва вниманието ни към първоначалното значение на психотерапията като изцеление на душата, в рамките на една сфера на грижа за другият, в който централно място заема сакралното измерение на битието.
Този подход към знанието, който е бил неглижиран или направо низвергнат в продължение на последните около два-три века, предлага нов тип наука, в която на методите, касаещи ракурса от първо лице единствено число, в които е включено също и съзерцателният поход за изследване на живота и битието, се признава същата, ако не и по-голяма значимост, в сравнение с тази методология, приписвана на „обективната наука“, която борави единствено и само с измерението, касаещо трето лице единствено число, на която, все още, се приписва първенството в съвременната „научна“ парадигма.
Механистичният Нютоново-Картезиански подход, който, все още, въпреки всички открития на квантовата физика и на науката за съзнанието, съвсем ненаучно, нелогично и необективно, продължава да доминира съвременната наука, счита за единствено „нормално“ онова състоянието на съзнанието, което е опосредствано от сензорни и логически структури по отношение на външния свят и е добре ориентирано що се отнася до времевите и пространствените измерения.
За интегралната и за трансперсоналната визия обаче, съзнанието и психиката не могат да бъдат проследени единствено до ума, както и умът не може да бъде локализиран единствено и само в мозъка. Следователно, в рамките на този интегрален/трансперсонален подход (макар между двата подхода да не може да се сложи знак за пълно равенство) съзнанието представлява един непрестанен поток, който прониква във всичко и захранва със информация ума, емоциите и тялото.
От всичко това следва, освен всичко останало, също и това, че един от фундаменталните постулати на изповядваната от нас „нова“ научна парадигма, е следният – работата с различните състояния на съзнанието и усвояването на вътрешни технологии за тяхното овладяване, се явяват ключови и фундаментални за всеки, който има автентичното и искрено желание да бъде от истинска помощ за онези, потърсили помощта му, с цел справянето с даден душевен проблем или изпитание.
По тази причина именно, следваният от нас интегрален подход, отговаря на нуждата, породена в рамките на новата парадигма, с което да можем да отговорим на необходимостта на тази нова визия, в която човешкият феномен, в контекста на помагащите взаимоотношения, трябва непременно да бъде разглеждан и отвъд ума, както и отвъд света на знанието, предоставяйки адекватните инструменти за изследване на всички сфери и нива на съзнанието
Дълго време изследванията в областта на науките за човека разглеждаха само елементарните нужди на човешкото същество, като пропускаха детерминантите от по-висш порядък нужди, които бяха определяни като „нехомеостатични“ или като „мета-мотиви“. Сред тези детерминанти от по-висок ред потребности откриваме – необходимостта да се даде смисъл на живота, стремежът към себеосъществяване и чувството за трансцендентност.
Тъй като революционният напредък, постигнат в различни дисциплини на съвременната наука, продължава да разрушава вече остарелия материалистичен мироглед, вече е възможно да видим появата на общата форма на едно ново разбиране за нас самите, за природата и за вселената в които живеем.
Започваме, все повече и все по-отчетливо, да осъзнаваме факта, че духовното/трансперсонално измерение, играе основополагаща роля в живота на човешките същества. Следователно, не е възможно да продължим да оставяме духовното/трансперсонално измерение на съществуването също и извън контекста на помагащите взаимоотношения.
За по-подробно запознаване с интегралната парадигма, можете да последвате следните линкове – https://integral-bg.eu/integralen-podhod/ – https://integral-bg.eu/integralna-psihologiya/