Създателката наметода EMDR Д-р. Франсин Шапиро е психолог и водещ изследовател в Института заПсихологически Изследвания в Пало Алто, Калифорния, изпълнителен директор на EMDR Institute вУотсънвил, както и основател и председател на Хуманитарната EMDR програма за оказване на помощ. Тя е лауреат на престижнатанаграда за научни постижения в областта на психологията на Калифорнийската Асоциацияпо Психология, както и на международната награда „Зигмунд Фройд” присъжданаот Световния съвет по психотерапия. Д-р Шапиро е определена като един от “световнозначимите експерти” от Американската Психологическа Асоциация и от Канадската Психологическа Асоциация. Тя е автор на повече от 60 статии и книги за EMDR, в това число: EMDR: Eye Movement Desensitization and Reprocessing:Basic principles, protocols and procedures (GuilfordPress), EMDR:The Breakthrough Therapy for Overcoming Anxiety, Stress and Trauma (BasicBooks), EMDR as an Integrative PsychotherapyApproach: Experts of Diverse Orientations Explore the Paradigm Prism (American Psychological Association Books), and Handbook of EMDR andFamily Therapy Processes (Wiley).
Методът „Eye Movement Desensitization andReprocessing” (EMDR), в превод на български „Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите” е иновативна психотерапия, която досега успешно е помогнала на стотици хиляди хора, имащи психологически затруднения и проблеми, в основата на които стоят някои видове емоционално травматични преживявания, като сексуални малтретирания, пренебрегване и отблъскване в детските години, автомобилни катастрофи и други видове инциденти и насилие. EMDR е успешна също и при третирането на оплаквания като тревожност, проблеми свързани със себеоценката и други свързани с тревожността разстройства.
EMDR е комплексен психотерапевтичен метод, който интегрира много от успешните елементи на голям брой терапевтични подходи и ги комбинира с движение на очите или други форми на билатерална стимулация по начини, които стимулират зоните в мозъка, отговорни за преработката и съхранението на информацията.
Обикновено всеки индивид успява да преработи случващите му се травматичи преживявания без чужда помощ. Когато обаче човек е подложен на различни преживявания от такъв род в кратък период отвреме или травматичното преживяване е еднократно, но с изключителен интензитет или пък преживява многократно едно и също травматично за него събитие в продължение на определен период от време, вътрешният себеизцелителен (хомеостатичен) механизъм може да се претовари и да не успее да преработи травматичния материал. Така, този непреработен материал може да се съхрани в подсъзнанието на конкретния човек в „суров” вид и да се реактивира всеки път когато външните обстоятелства наподобяват първоначалното събитие породило травматичното преживяване.
EMDR прибягва до помоща на вътрешно присъщия за всяко живо същество себеизцелителен потенциал и дава възможност на мозъка да се справи с непреработения травматичен материал.
Тъй като посредством EMDR само се подпомага този природен и наличен у всеки от нас хомеостатичен механизъм, който ребалансира тялото и психиката ни, резултатите се постигат изключително бързо. Обикновено са необходими само няколко сесии за да се разрешат проблемите, дори и такива съществуващи от години и дори от десетилетия у клиента.
Понастоящем съществуват вече огромен брой научни изследвания доказващи ефективността на EMDR, превръщайки го в най-обстойно изследвания метод третиращ преработката на емоционално травматичен материал.
EMDR интегрира елементи от много доказали ефекта си психотерапевтични техники в научнооправдана структура, която е така създадена, че да максимализира ефективността. В тази структура са включени елементи от психодинамичната, когнитивно-поведенческата, интерперсоналната и телесно-ориентираната психотерапия, като целият процес е структуриран в осем фази.
През 1987 година д-р Шапиро случайно открива, че движенията на очните ябълки по определен начин облекчават негативната емоционална симптоматика. По-късно тя установява, че тези движения наподобяват движенията на очите по време на REM-фазата на съня при човека. Тя започва изследванията си върху този ефект и разбира, че макар тази техника да дава резултати тя не е достатъчна сама по себе си. Това налага към тази техника да се добавят всички останали елементи от цялостния процес на EMDR.
След поредица от контролирани изследвания, които потвърждават ефективността на създадената от нея система д-р Шапиро назовава този метод с името, което той носи и досега – EMDR. Следват поредица отпубликации в различни авторитетни научни издания благодарение на което методът става популярен в научните и терапевтичните среди.