В бизнеса сме свикнали да търсим решенията в числата, в стратегиите и в логиката. Но често, въпреки перфектните планове, нещо в системата „скърца“ – екипите се саботират, лидерите губят фокус, а конфликтите се повтарят като по сценарий. Защо се случва това?

Разговорът с Яна започна съвсем обикновено – на кафе. В един момент се уловихме, че говорим за организационните констелации и за нещо, което рядко се обсъжда открито в бизнеса: невидимите динамики, които влияят на решенията, отношенията и резултатите в една компания.

Говорихме за разликата между семейната и организационната система, за това защо изключените хора често се връщат под друга форма и защо тялото ни понякога усеща истината за една фирма много преди нейния CEO.

От този спонтанен разговор се роди и този текст – един по-различен поглед към лидерството и системната интелигентност в бизнеса.

Яна: Михаела, ти от години работиш с хора в най-дълбоките им лични и семейни истории. А напоследък все по-често те виждам и в една съвсем различна среда – бизнеса. Честно казано, на пръв поглед това изглеждат два напълно различни свята. Как се случи този преход?

Михаела: Хм… честно казано, пътят се оказа доста естествен. За мен това е преди всичко разширяване на собствените ми граници. В офисите работят същите тези хора, с които се срещам индивидуално или които са част от обученията ми. Повечето ми работа досега беше фокусирана към субективното преживяване, съзнанието, личната история на индивида и на семейната система, към която принадлежи. В един момент, обаче, просто спрях да виждам разлика между „човека у дома“ и „човека в офиса“, защото ние всички сме част от множество системи, които си взаимодействат. И това е моментът, който всички подценяват, защото хората не отиват на работа сами – те носят със себе си целия си багаж, целия си род и всичките си нерешени конфликти с авторитетите. Но в бизнеса има една уловка – там нямаш лукса на „безусловната любов“. Там системата има цел и ако не ѝ служиш, тя те изхвърля. Влязох в тази среда и защото там няма време за заобикалки – резултатите веднага показват къде системата боледува, а в бизнеса всяка „болест“ има конкретна цена, която можем да спрем да плащаме и честно казано да видиш как работи това си е голямо удовлетворение.

Яна: Добре, но ако си представим типичния CEO — човек, който вярва основно на Excel таблици и KPI — как му обясняваш какво е констелация без да реши, че си от някаква секта или че ще го караш да прегръща дървета в парка?

Михаела: (Смее се) Виж сега, ако един СЕО е толкова скептичен, че вярва само на Excel таблици, той вече е наполовина фалирал емоционално, просто още не го знае. Това, което правя е да му спестя мистиката и да му говоря за ефективност. Бих му казала: „Представи си, че бизнесът ти е като Wi-Fi мрежа – не я виждаш, но ако рутерът е в тоалетната, сигналът в офиса ще е трагичен.“ И от тази гледна точка, констелацията е просто намиране на рутера. Ние не местим мебели за късмет, а изваждаме наяве „скелетите в гардероба“, които пият от бюджета ти за маркетинг всеки месец. Ако трябва да го кажа малко шеговито – изкарваме скритите динамики на терен, за да спреш да се чудиш защо нищо не върви, въпреки че на хартия всичко е „перфектно“.

Яна: Ти често говориш и за Интегралния модел. Понякога дори ми се струва, че си малко влюбена в него. Наистина ли е толкова необходим? Не е ли достатъчно просто да „подредим“ хората в една констелация?

Михаела: Не, защото това е като да отидеш на преглед и лекарят да ти прегледа само левия крак, докато ти имаш инфаркт. Интегралният модел ни пречи да се правим на ударени, така да се каже. Не можеш да оправиш фирмата само с нов софтуер, ако лидерът е емоционално на ниво 5-годишно дете, което си крие играчките. Много от констелаторите биха разглеждали само отношенията. Ние гледаме всичко – тялото (т.е. соматиката), нивото на съзнание на лидера, културата на екипа и реалните структури. И тук е чистата системна логика – когато подредим нещата на ниво фирма, това неизменно рефлектира върху Долния десен квадрант – т.е. върху по-голямата система, защото промяната в една клетка, т.е. организацията, пренастройва системното ниво на целия пазар или среда, в която тя оперира.

Яна: Това звучи изключително впечатляващо, но как работи на нашия пазар. Защото, ако трябва да си признаем – българският бизнес собственик е „специална порода“. Какви системни динамики виждаш най-често?

Михаела: Макар че има доста голяма промяна напоследък, класиката е: „Аз сам мога всичко, другите са идиоти“.  В констелацията веднага лъсва, че този човек не се бори с конкуренцията, а със сянката на баща си, на когото още доказва, че е „мъж“. И докато се доказва, хората му напускат, защото никой не иска да бъде декор за нечие его. Другата е „семейният бизнес“, където шефката се държи като майка, а служителите – като разглезени тийнейджъри. Резултатът? Нулева отговорност и много сръдни. Системата не търси мама, тя търси посока и резултат.

Яна: А какво се случва, когато фирмата е семеен бизнес? Там сякаш ролите много лесно се размесват.

Михаела: А, семейният бизнес… там вече става наистина интересно. Имаме две системи, които се опитват да се „изядат“ една друга. В семейството законът е Любов – там всички сме равни в правото си на принадлежност. В бизнеса обаче законът е Функцията, която служи на Целта. Там рангът се определя от полезността – който допринася повече за целта на организацията, той стои по-високо. Когато целта е ясно дефинирана, тя някак сама подрежда хората. Проблемът е, че когато седнат на оперативка, те често не знаят кои са – баща и син или президент и вицепрезидент. В констелацията ние правим нещо болезнено, но лечебно – разделяме двете системи. Казваме на бащата: „Ти винаги ще бъдеш големият, защото ти създаде това. Но за да оцелее бизнесът, днес ти трябва да благословиш неговата функция на Директор. Твоето място вече е като „Старейшина“ – да му пазиш гърба с опита си, а не да подкопаваш авторитета му с критиката си.“ Защото, ако синът е директор, но бащата го критикува като „детето, което още не си е оправило стаята“, бизнесът спира. Когато всеки заеме правилното си място в йерархията на фирмата, напрежението изчезва. Ако не го направят, бизнесът обикновено се превръща в скъпоструваща терапевтична група за семейни травми, платена от оборота на фирмата.

Яна: Добре, а ако в една констелация излезе нещо наистина неприятно — някаква грозна истина за компанията или за лидера — няма ли риск това да разклати още повече организацията?

Михаела: Е, ще трябва да се почерпим с истината, Яна. По-добре грозна истина, която можеш да промениш, отколкото красива илюзия, която те погребва. Системите имат страхотно чувство за хумор – те ще ти показват проблема под формата на загуби, докато не спреш да се правиш на сляп. Констелацията просто ти спестява няколко години агония и хиляди лева за консултанти.

Яна: Добре де, звучи ми малко като „трябва да имам дарба“. Може ли едно обучение наистина да научи някого да ги „вижда“ тези неща?

Михаела: Разбирам те прекрасно, но нека не бъркаме „дарбата“ с тренираното внимание. Ако някой чака магическо хапче, по-добре да го потърси другаде. Но ако е готов да си изцапа ръцете – да, може да се научи, както казваш ти, „да вижда“ тези скрити динамики и да работи с тях. И не, не ставаш врачка, просто спираш да си идиот по отношение на динамиките. Тялото ти винаги казва истината за системата, преди мозъкът ти да я е излъгал.

Яна: Често говориш и за „изключените“ в системата. В бизнеса това ми звучи малко странно. Защо изобщо трябва да ни интересува някой, който е напуснал компанията преди години?

Михаела: Защото изключените са най-скъпите гости. Ако си изгонил съдружник несправедливо и си заличил името му от историята на фирмата, трябва да знаеш, че системата помни. Тя ще „назначи“ нов служител, който да се държи точно като него, само за да ти напомня за липсващото равновесие. Или друг пример – намираш начин да се освободиш от някого така че да си спестиш обезщетение, но пък плащаш с хаос. Системните закони не ги интересува кодекса на труда – те търсят баланс.

Яна: Преди малко спомена и тялото. Това ми е много любопитно — как изобщо соматиката влиза в корпоративен тренинг? Не се ли чувстват мениджърите странно?

Михаела: (Смее се) В началото – да. И това не е нещо неочаквано, тъй като за съжаление за много хора, тялото е просто средството, което пренася главата им от точка А до точка Б, а то всъщност е най-прецизната ни антена. Защото, ако на една среща, например, всички казват „Да“, а стомасите им са на възел, това „Да“ струва точно нула лева. Ако полето е „замръзнало“, никой мозъчен щурм няма да роди каквато и да е добра идея. Ние, така да се каже, размразяваме тялото на организацията, за да може стратегията изобщо да има почва, на която да стъпи.

Яна: Ако гледаме през този интегрален модел, как се променя ролята на лидера? Какъв трябва да бъде един лидер днес?

Михаела: Според мен лидерът вече не е просто човекът с най-големия офис, а е системният архитект, който държи баланса между вътрешния свят, културата на компанията и обективните структури. Вече не е достатъчно да имаш „меки умения“. Трябва да имаш интегрално съзнание – да разбираш, че твоят бизнес е твое продължение.

Яна: За кого е това обучение тогава? Само за тези, които обичат да копаят в дълбокото?

Михаела: За хора, които са спрели да вярват в розови еднорози и искат инструменти, които работят в калта на реалния бизнес. Коучове, терапевти, HR-и, собственици, които усещат, че нещо липсва. Вече не са достатъчни стандартните лидерски обучения, с които сме свикнали – необходими са такива, които дават нови „очи“ за света.

Яна: И ако някой чете този разговор и усеща, че го е страх да погледне собствената си констелация — какво би му казала?

Михаела: Бих им казала, че страхът е само знак, че са близо до портала. Страшно е да живееш в лъжа, която те изтощава, докато да си способен да видиш истината е освобождаващо. Да, може да е малко горчиво или солено, но това е солта, която пази системата от разлагане. Бих казала – скачайте, полето е безопасно за тези, които търсят истината. Там парашутите се отварят сами, щом спреш да се бориш със системните закони.

Яна: Благодаря ти много за този разговор, Михаела. Като човек който точно 15 години изследва корпоративния бизнес и този на различните клиенти, при които съм внедрявала софтуерни системи и решения знам от емпиричен опит, че и с най-добрите екипи от консултанти с опит и служители във фирмите, едва 10-15% от проектите са успешни на финала. Очаквам с нетърпение да изследвам различните примери от професионалния ми опит по време на обучението този Октомври и съм готова да нагазя отново на едно различно ниво в “калта” на реалния бизнес. Нали така казва един много любим учител, че “без кал няма лотоси”.