Може да изглежда така, сякаш Сянката не е толкова важна в живота ни, но всъщност точно Сянката има дълбок ефект върху това какви сме и кои сме. Сянката ни може да надвие личността ни, когато бъде задействана. Сянката може дълбоко да повлияе на вашето поведение и преживявания, а също така има потенциала да бъде и разрушителна, ако бъде пренебрегната. Това, че не знаем за или не работим за опознаването на сенчестото си Аз, може, в най-добрият случай, да ни попречи да разгърнем пълния си потенциал, а в най-лошият вариант може да доведе до себеразрушително поведение и до патология.

Сянката бива проектирана върху другите хора, което означава, че можем да видим в другите същите качества, които отказваме да признаем в себе си. Например, ако потискаме гнева си, може да възприемем другите като прекалено гневни и агресивни. Като осъзнаем нашите проекции и поемем отговорност за тях, можем да придобием по-добра представа за собствената си Сянка и да започнем да я интегрираме по-пълно  и осъзнато в личността си.

Тук е удачното място, да се отбележи и подчертае нещо твърде важно и съществено, тъй като, с този, иначе безспорно доказан принцип, на проекцията на личните ни сенчести аспекти върху другите, не рядко се злоупотребява, и тази злоупотреба произлиза, доста често, точно от хора с психологически разстройства от спектъра на личностните разстройства, в това число от индивиди с тежка нарцистична характеропатия или от такива с ясно изявена социопатична и/или с психопатична девиантна симптоматика, които, априори, не зачитат границите на другите и упражняват насилие от различно естество, както психологическо, така и физическо, като, в същото време, често бихте чули от подобни хора, фрази от рода на – „Ако имаш някакъв проблем с мен, то проблема си е лично твой, така че, справи се със собственият си проблем, а не обвинявай мен!“ – което си е вторична форма на насилие, вменявайки на жертвата отговорност за упражненото над нея насилие.

Впрочем, макар и да е учудващо на първо четене, подобна злоупотреба, е твърде силно разпространена точно в, иначе претендиращите за „висока духовност“ /детайлно описаният от Кен Уилбър феномен – „бумъритийс“/ представители на така нареченото Ню Ейдж движение, както и сред много „гурувци“, от различно естество , при които, този род злоупотреба, с този принцип на проекцията, е твърде силно разпространена.

Имайки горното в предвид, е важно да се подчертае, че всеки човек има не само правото, но и задължението, да защити себе си и/или друго живо същество, в случай на агресия и насилие от страна на индивид с насилническо поведение, като, в този случай, чувството на справедлив гняв, изразяващ се като реакция на защита на физическата ни и емоционална цялост, е повече от нормална реакция, вписваща се в контекста на здравословната форма на изразяване на гняв, при защитата на личните ни граници, в случай на целенасочен и умишлен акт на насилие над нас. Всъщност, предназначението на гнева е именно това – в случай на нужда, да можем да се възползваме от привнесеният от гнева временен „енергиен прилив“, за да се защитим, тогава, когато всички други варианти са вече изчерпани и не ни е оставен друг избор за себезащита, а сенчестата, девиантна форма на гнева, е тази, когато енергията на гнева, вместо за самозащита, е насочена за насилие над другите.

Едно забележително развитие, е признаването, че сянката не е просто хранилище за негативни личностни аспекти, но може да съдържа и положителни аспекти, които са потиснати или непризнати. Този разширен възглед за сянката подчертава, че хората трябва да интегрират както положителните, така и отрицателните аспекти на своите личности, за да постигнат психологическа цялост.

Друго значително развитие в разбирането на сянката е признаването, че тя не е само индивидуален феномен, но също така има колективни и културални измерения. Това доведе до изследване на културалната сянка, която се отнася до подсъзнателните аспекти на ценностите, вярванията и нагласите на обществото, които са несъвместими с неговите заявени идеали.

И накрая, някои съвременни теоретици оспорват също и възгледа на Юнг, че сянката е чисто личен и психологически феномен и вместо това я разглеждат като притежаваща духовно измерение. Тази перспектива разглежда Сянката като израз на колективното несъзнавано и като източник на енергия и креативност, които могат да бъдат достъпни с помощта и на определени подходи за себесъзерцание.

Като цяло концепцията за Сянката е еволюирала значително след първоначалната работа на Юнг и продължава да бъде важна област на изследване в психологията и свързаните с нея области.