Екзистенциално-хуманистичният подход към „Сянката“

Според екзистенциално-хуманистичният подход – „Доброто и злото се проявяват както у клиента, така и в съзнанието на терапевта и  клиентът може временно да навлезе в „злата валентност“, за да се изправи срещу нея, или „огледално“, отвън , чрез терапевта или отвътре чрез личната си „добра страна“. Чрез това двойно отражение, светлината на съзнанието се хвърля върху тъмната страна на клиента, което кара историческия конгломерат от негативни преживявания и решения, съответстващи на „тъмната страна“ на човека, на неговият Анти-Аз или казано по друг начин на „Сянката“, да се срине в поредица от болезнени картини от паметта, които могат да бъдат обработени впоследствие и интегрирани една по една, чрез индивидуална или групова терапия. Чрез този процес клиентът преминава от повърхността, първо през естетическия, след това към етичния слой и след това, едновременно с приемането и преодоляването на вътрешните контрасти, към най-дълбокия екзистенциален слой.

Вентегот постулира следната своя екзистенциално-хуманистична концепция за Сянката – „Динамиката на терапевтичните интервенции с екзистенциална терапия, основана на теорията за мисията на живота, показва, че тъмната страна на човека има относително проста структура. Когато структурата на сянката бъде разработена и в крайна сметка картографирана по време на терапията, тя може да бъде интегрирана, ако пациентът избере да се освободи от нея. Разбирането на общата природа и структура на тъмната страна на човека е важно в тази работа с клиента.”

Да наситим „демоните“ си

Цултрим Алионе, будистки терапевт и автор на книгата „Да наситим демоните си“, предлага друг подход, основан на будистките теория и практика, като в нейната терапевтична система, човек дава на сенчестите си аспекти онова, от което те всъщност се нуждаят истински, извън вторичните им нужди, които де факто провокират патологията. В разработената от нея система, която е дала ползотворни резултати вече при хиляди хора, се набляга на това, че ако ние познаваме истински нашите „демони“ и ако разберем от какво наистина е породен техният „глад“ (а обичайно истинският им глад е глад за любов, за внимание, за сигурност, за признание и т.н.), ние можем да ги храним по различни начини, които са приемливи за нас и за обществото, без това да нарани нито нас нито някой друг.

Стив Улф, съавтор на „Romancing the Shadow“ пише – „Под социалната маска, която носим всеки ден, всеки от нас има една скрита сенчеста страна, която е импулсивна, наранена, тъжна или изолирана част, която обикновено се опитваме да игнорираме, но Сянката може да бъде и източник на емоционално богатство и жизненост и признаването й е пътят към изцеление и автентичен живот. За да променим „програмирането на автопилота“, трябва да отидем отвъд нашите убеждения на повърхностно ниво и да започнем да работим с нашите несъзнателни желания и да разберем какво те ни говорят – „Какво се опитват да ви кажат тези потиснати чувства? От какво се нуждаят наистина?“ Вземете например частта от вас, която е гневна. Може би трябва да се вслушаме в тази наша потисната част от душата ни, защото, възможно е, това наше наранено „аз“ да се нуждае от вас, за да му осигурите нужните граници, така че да не се чувства насилено или игнорирано от другите. Всяка сянка се опитва да ви каже нещо. Нещо, което, ако се вслушате, ще направи живота ви много по-пълен и щастлив. Отварянето на вътрешен диалог с тези наши отхвърлени части, ще ви позволи да ги разберете по-добре.“

Как можем да разберем и да работим със Сянката?

Първата стъпка към разбирането и работата със Сянката е да признаем, че всички сме отхвърлили значими части от нашата личност. Следващата стъпка е да идентифицираме игнорираните аспекти на нашия характер, за да можем да се помирим с тях. Най-добрият начин да идентифицираме отхвърлените и потиснати аспекти от нашата психика е чрез себерефлексия и водене на дневник. Можем също да се възползваме от услугите и експертизата на психотерапевт или консултант, тъй като процесът на работа с професионалист може да бъде много полезен, когато става въпрос за разбиране и постигане на съгласие с нашите „негативни“ емоции. Юнг пише, че „интегрираният човек“ не е някой, който не изпитва гняв, безпокойство, вина, страх и т.н., по-скоро това е човек, който чувства тези неща, но не се наказва за това, че ги чувства, както и не се опитва да отрече, че понякога се чувства по този начин.

Всички ние имаме Сянка – потиснатата част от нашата личност. И въпреки че Сянката може да има тъмна конотация, това не е съвсем вярно. Сянката играе важна роля в развитието на това кои сме и какви можем да станем. Без тази част от нас, например, ние нямаше да имаме никакъв филтър за това какво е социално и етично правилно или грешно.

„Приятен“, „приет“ и „насърчен“ оформя нашето его Аз – личността, която сме всеки ден – срещу „неприятно“, „порицано“ и „лошо“ като изхвърлени в сенчестата част от нашето Аз – която не виждаме. Тази отречена страна от нашата личност е изтласкана в подсъзнанието и ние не я признаваме и не я приемаме като част от себе си, но това не означава, че тази част от нас е „изтрита“, тъкмо обратното – бидейки потисната, тази част от нас набира сила, докато в един момент не избухне като вулкан, дали под формата на деструктивно поведение или под формата на болест, но сенчестите аспекти винаги напират да се проявят, ако преките пътища, за здравословното им изразяване, са им отрязани.