Теорията за анти-Аза

Теорията за анти-Аза е резултат от теорията за мисията на живота, предложена от Søren Ventegodt. Теорията за мисията на живота има екзистенциални корени и твърди, че всички ние се раждаме с житейска цел (нещо толкова просто като например – „Аз нося радост“ или „Аз създавам“) и по пътя, когато се сблъскаме с неуспехи в постигането на тази цел, избираме нови мисии, които не са в съответствие с истинската ни същност. Това изместване на целта формира егото и го отделя от първоначалния висш Аз. Анти-Азът се развива в следствие на потискането на първоначалната положителна цел, тогава, когато сме имали негативни и болезнени преживявания и решения, свързани с нея. Познаването на това положение на нещата, както и поемането на отговорност, както за доброто, така и за злото, позволява на човека да заеме позицията на учене и малко по малко да развие своето съзнание и да трансцендира своята „Сянка“. Правейки това, човек интегрира всичките вътрешните си конфликти и се освобождават от всичките си саморазрушителни решения и нагласи и по този начин се превръща в себеактуализирана и осъзната личност, способна на творчески устрем, на доброта, на емпатия и на любов.

Формиране на сянката

„Често, в детска възраст, нашата пълноспектрова гама от жизненост, емоции и зависимост, е била, за съжаление, твърде непосилна за понасяне от тези, които са ни отглеждали, заради, по същият начин, наранените души на родителите ни или на бабите и дядовците ни, които имат своите си наранявания и носят също и своята си Сянка, и поради това, в повечето случаи без да го правят осъзнато и целенасочено, те всъщност предават нашите детски души, отново и отново, нанасяйки ни рани, заради пренебрегване или заради незачитане на границите ни или заради засрамването ни или, в най-лошият случай, заради упражненото над нас насилие от тяхна страна, било физическо или вербално. За да оцелеем в една такава нараняваща среда, докато сме били деца и сме били още твърде уязвими и зависими от тяхната грижа,  на нас ни се е наложило да направим „Фаустовска сделка“ – да скрием неприемливите за родителите ни части от себе си в Сянката и да оставим наяве само приемливите за тях части от Душата си.

Всъщност, никой от нас не се ражда със Сянка. Сянката се формира в резултат от въздействието на нашата семейна среда и на обществото, в което живеем. В началото на нашето детско развитие ние откриваме, твърде често по болезнен начин, къде е границата между това, което е социално „приемливо“ и „неприемливо“, и прекарваме остатъка от живота си, опитвайки се да заобиколим тези граници, прекрачвайки ги, както всички ние често правим, като по този начин ние интернализираме едно дуалистично поведение в живота си.

През 70-те години на миналия век психологът Ури Бронфенбренер разработи теорията за екологичните системи, в която разгърна пет различни системи, съществуващи в околната среда на детето, по време на развитието му, които системи си взаимодействат помежду си и влияят на идеите на детето и на начина, по който то вижда света. Тъй като петте системи са взаимосвързани, влиянието на една система върху развитието на детето зависи от нейната връзка с останалите. Например, ако едно момиче расте в култура, в която жените, които показват непокрити части от тялото си, се гледат с презрение, това момиче се „специализира“ много рано в усвояването на такова поведение, което да му осигури социална валидност и принадлежност, както и безопасност, съобразявайки се с обществените норми на съответната култура, което, по един несъзнаван начин формира и определя съответната културална матрица, свързана и с възприетият от тази матрица обществени норми.

Освен това, Сянката се формира и в резултат от травмите, натрупани в нашата психика и тяло през целия ни живот, травми, които са били потиснати, защото са били твърде непосилни за понасяне в съответният момент на нараняването и заради това спомена за тях или свързаните с тези психологически травми чувства и усещания са били заровени в Сянката, което обаче води, като следствие след себе си, до повтаряемост на съответният травматичен модел, в следствие на което пък се развиват себеразрушителни и неадаптивни модели на поведение.

Сянката е свързана, както с „личното“, така и с „колективното“ несъзнавано на човек. Личното несъзнавано представлява „колекцията“ от лични вярвания, мисли, ценности и идеи, докато колективното несъзнавано съдържа общочовешкия опит и колективен мисловен процес на културалната матрица, към която принадлежи дадено лице, както и на общочовешката „база данни“. Личната сянка е мостът към колективната сянка или отворена врата към нея, а колективната сянка често води като резултат от натрупването си и липсата на интеграция до онези смразяващи масови психози, които често резултират във войни и геноцид.

Подходът към Сянката, предложен от Вилхелм Райх

Вилхелм Райх разглежда аналитичният подход за разбиране и обединяване на съзнанието с несъзнаваното, като посочва, че аналитичната перспектива на Юнг говори за привеждане на несъзнаваното в съзнанието, като посочва, че по-скоро би трябвало терапевтичната цел да е насочена към премахването на бариерите, които пречат на несъзнаваното да се прояви и че динамиката на аналитичния афект зависи не от съдържанието, а от съпротивите, които клиентът им оказва, както и от емоционалното преживяване при преодоляването им. Според Вилхелм Райх,  хората имат фиксирани кинестетични, характерови брони, които използват като защитни механизми срещу надигането на емоциите, които са „складирани“ в Сянката им, които брони се разтварят само чрез работа с тялото и ако тези брони не бъдат освободени, то подтиснатият емоционален товар се проявява под формата на различна по вид психопатология, както и като физиологични заболявания.