В основата си, Сянката е базирана на страха и на срама, който е всъщност също форма на страха – страха от отхвърляне.  Сянката е „запълнена“ също и от чувства като – вина, негодувание, усещането ни за уязвимост, подтиснат гняв, подтисната сексуалност, а така също там са „складирани“ и неизцелените травми от миналото ни.  Сянката обаче може да съдържа и позитивни подтиснати аспекти от цялостната ни същност, като доброта, чувствителност, съпричастност, любов и други позитивни аспекти.

В Сянката е наличен огромен потенциал, който, ако не бъде признат и интегриран, води, като следствие, до състояние на „обедняване“ в личностен план, а така също лишава човека от източниците на енергия и от мостовете за свързаност с другите.

Сянката е това, което съжителства със светлината. Сянката е знак, че в човека има светлина и че там има живот. Човешко е да съществува сянка, защото тя е неизбежна последица от наличието на светлина. Сянката може и да ни служи и служи като „подслон“ и като „убежище“, което ни помага в определени моменти да се съхраним в този понякога жесток свят.

Сянка е също и уникално наша, съдържайки в себе си буквално безмерен потенциал, който, ако бъде интегриран по подходящ начин, води до изблик на творчество. Сянката ни служи също и като вид „морален компас“, който ни е от полза, да съжителстваме в общество, като осигурява „арматурата“ за съществуването ни в този свят. Сянката, ако е добре овладяна, е от полза и в посока на това, да зачитаме нашите граници и границите на другите хора.

Според Юнг, да живееш само „добрите“ страни на живота – това, което се чувства леко, радостно, лесно и щастливо, означава да живееш небалансиран живот, защото животът е един многопластов опит, който има за цел да бъде изживян от всички ъгли, за да бъде разбран и изживян пълноценно, в това число и със всичките му аспекти – доброто, злото, светлото, тъмното, красивото, грозното и всичките сиви зони между тях. Поради това, ако продължите да погребвате сенките си, е повече от вероятно да се почувствате разбити и изолирани. Всъщност, може никога да не си позволите да преминете през всички тези нюанси на живота, за да имате ясната представа какво още може да предложи животът, а това не е целта на еволюцията на съзнанието, защото тази еволюция е предвидила да преживеем всеки възможен опит.

Защото, дори един велик учител и лечител, син Божи, но и син человечески, който дойде да се жертва за нашето спасение, е имал своята „страстна седмица“ (в архаичният български език думата „страст“ е имала друго значение, различно от актуалното, а понастоящем, в актуалният книжовен език, тази дума, със съпътстващото я в миналото значение, е заменена с чуждицата – емоция)я а също така е проявил гняв, когато е разгонвал търговците от храма, и ни е учил да бъдем безпристрастни (т.е. да не бъдем управлявани от емоциите и да бъдем зависими от тях), а не да бъдем безстрастни, т.е. да бъдем лишени от емоции.

Понеже, всяка емоция си има своето място и предназначение и е важна за нашата цялостност като човешки същества, когато е поставена в здравословен, а не в девиантен контекст, тъй като – ако, например, не изпитаме поне малко скръб, когато загубим емоционално значимо за нас живо същество (било човек или друго живо същество), което сме обичали с цялото си сърце и вече не можем да го виждаме, да го докосваме, да го прегърнем, да поговорим, да почувстваме физическото му присъствие, то значи нещо в нашето сърце е безвъзвратно прекършено и заради това то е изгубило способността да скърби за загубата на скъп човек; ако някой не изпита поне малко срам и вина, ако/когато е причинил, умишлено, а дори и неумишлено, болка и зло на друго живо същество, то това означава, че този някой, със сигурност, е с тежка психопатология, попадаща в сферата на личностовите разстройства и е или с тежка форма на нарцистично разстройство или е развил социопатия, а ако вместо вина и срам изпитва удоволствие от това да причинява болка и зло на други живи същества, то със сигурно това е повече от изявен симптом за тежка психопатия: ако някой не изпита страх при животозастрашаваща ситуация, то това означава, че или този някой е постигнал недуалистично просветление или че по-скоро нещо в него е „счупено“ безвъзвратно и инстинктът му за самосъхранение е блокиран, било заради изгубено желание за живот, било заради силен ступор; дори гневът си има своето място и предназначение, когато иде реч за онази форма на здравословен гняв, който е напълно релевантен, тогава, когато границите ни са нарушени, при това умишлено нарушени и върху нас е упражнена агресия и насилие, особено когато това се случва регулярно и целенасочено, защото, ако в такава ситуация не изпитаме гняв, който привнася нужната енергия, необходима ни да отстоим и защитим границите си, било емоционалните, било физическите си, това би означавало, че волята ни е пречупена и че сме се примирили с насилието над себе си, а това също не се вмества в рамките на една здрава психика, когато говорим за човешки същества, а не за ангели, за светци или за просветлени люде.