Да опознаем сянката си – Превръщане на несъзнаваното в съзнание…

Първата стъпка е да определите къде се проявява вашата Сянка. Сигурен начин да направите това е като признаете какви ситуации и/или мисли ви карат да се чувствате дискомфортно. Когато почувствате смущение, гняв, паника, вина или друга неприятна емоция, отделете време, за да изследвате това чувство, защото по този начин ще можете да извадите Сянката си на светло.

Запитайте се защо се чувствате по този начин и вижте до какви отговори ще стигнете. Може да е полезно да запишете тези мисли, така че помислете за водене на работен дневник. Опитайте се да запишете всичко, което чувствате в този момент, дори и да няма смисъл. Записването на мисли на хартия само по себе си е изцелителен процес, но също така ще ви помогне да определите къде се проявява Сянката ви. Имайте предвид, че няма да намерите отговорите веднага, но като се справите с източниците на дискомфорт, можете да започнете да ги въвеждате в съзнанието си.

Интегрирането на Сянката не означава да се отървем от Сянката си, нито означава, че ще станем съвършени, това, за което иде реч, е да интегрираме Сянката си в осъзнатите ни преживяване, така че да можем да изградим един по-интегриран и цялостен начин на съществуване в света, което да ни помогне да изключим „автопилота“ и да хванем кормилото на живота си в собствените си ръце, за  да правим съзнателни, а не обусловени от „програмите“ на несъзнаваното, избори.

Докато преминавате през процеса на фокусиране върху области на емоционален дискомфорт в живота си, може да забележите някои повтарящи се теми. Това е мястото, където записването на подробно изследване на вашите тригери/провокиращи фактори е особено полезно. Където и да забележите модели във вашите негативни мисли и чувства, това е начинът, по който можете да идентифицирате сянката.

Когато идентифицирате сянката си, най-важното нещо, което трябва да запомните, е, че никога няма да прогоните вашите негативни емоции – това не е целта на работата със Сянката. По-скоро става дума за това да припознаем тези негативни емоции и да се научим да ги приемате такива, каквито те са, както и да ги изразяваме по един здравословен и ненараняващ начин, както за нас самите, така и за другите хора. Това което Юнг казва по този въпрос е, че „интегрираният човек“ не е някой, който не изпитва гняв, безпокойство, вина, страх и т.н., по-скоро това е човек, който изпитва тези емоции, но вече не им е подвластен (тези емоции не го управляват, а той управлява емоциите си), не се наказва за това и не се опитва да ги отрече като ги „замете под килима“, а е приел, че е нормално да се чувства по този начин понякога.

Можем да започнем да интегрираме и да „опитомяваме“ собствената си Сянка, като повишим осъзнатостта си за изброените по-долу три обичайни стратегии, с които най-често се опитваме да избягаме от осъзнаването и признаването на сенчестите си аспекти.

Има три ключови начина, по които се опитваме да скрием сянката си. Три поведения, които повечето от нас правят всеки ден. Тези поведения са рационализация, отхвърляне и проекция.

1. Рационализация – начините, с които обичайно се опитваме да оправдаем определено наше нерелевантно или себеразрушително поведение. С рационализацията ние оправдаваме действията си, за да направим онези аспекти от себе си, които не харесваме, да изглеждат напълно „рационални“.
2. Отхвърляне – с отхвърлянето ние напълно отричаме тези аспекти от себе си – Забележете чертите, които отхвърляте в другите хора, тъй като, това обикновено е знак, че отхвърляте тази черта в себе си.

„Ако мразиш човек, мразиш нещо в него, което е част от теб самия. Това, което не е част от нас самите, не ни безпокои“ – Херман Хесе

3. Проекция – психологическият механизъм с помощта на който избягваме да разпознаем определена личностова черта у себе си, като, за по-удобно, я проектираме върху другите.

„Само ако всичко беше толкова просто! Само да имаше някъде зли хора, които коварно вършат зли дела, и трябваше само да ги отделим от останалите и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото, прорязва сърцето на всяко човешко същество. А кой е готов да унищожи част от собственото си сърце? „ – Александър Солженицин

Това, което е повече от сигурно, е, че, оставена неизследвана, сянката може да има негативно  влияние върху живота ни, карайки ни да действаме по разрушителни начини, вредейки на себе си и на другите и да живеем с постоянно чувство на безпокойство, страх, вина, срам, мъка и гняв, а не това да са временни, ситуационни емоции, които отшумяват с времето.

Процесът на изследване на „Сянката“ със сигурност не е лесен. Може да бъде болезнено да се обърнете към тези области от живота си, особено ако части от Сянката ви са били формирани от психологически травми. Ето защо винаги се препоръчва да потърсите помощта на обучен професионалист по време на вашето пътуване за интегрирате сянката си.

И така, какво, в практически план, можем да направим, в посока осъзнаването и последващото интегриране на Сянката?

Може би, след прочетеното по-горе, ще станете поне малко по-любопитни да опознаете тази част от себе си, която досега не сте осъзнавали, че въобще съществува или сте предпочитали да остане скрита?

По-долу можете да научите кои са първите стъпки, които бихте могли да предприемете, за да изследвате, по безопасен начин, тази скрита част от себе си.

Изключително важно е да вървите в това пътуване придружаван от квалифициран специалист в тази област, тъй като това пътуване навътре в себе си крие и своите опасности!