Статията е с авторски права. Никаква част от нея не може да бъде използвана по какъвто и да е начин, без изричното писмено съгласие на автора!

Какво е важно да знаем за онова, което, накратко, са споделили с нас четирима от най-изявените автори по тази тема, що се отнася до „Сянката“, преди да се впуснем в по-детайлното разглеждане на концепцията, принципите и практическите измерения, касаещи това, определящо психологическите дълбини, измерение на човешката психика, с което, за съжаление, голяма част от хората, все още не са достатъчно запознати.

„Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като превърне личният си мрак в осъзнатост.“

„Най-плашещото нещо е да приемеш себе си в пълнота и в цялост.“

„Докато не превърнете несъзнаваното в осъзнатост, то ще ръководи живота ви и вие ще го наричате съдба.“

„Никое дърво не може да се издигне до небето, ако корените му не достигнат до ада.“

„Светът е платно и всички ние сме художници и „нашата картина“, която ние рисуваме, е проекция на нашата несъзнавана същност.“

„Доброто не става по-добро, като се преекспонира, а става по-лошо, а малкото зло става голямо, ако бъде пренебрегнато и потиснато.“

„Сянката е част от човешката природа и само при тези, които са потънали в пълен мрак, не са налични сенки, защото сянката е знак за това, че е налична светлина!“

„Когато отрежем сенките си, това, което остава, изглежда измислено и повърхностно. Виждате ли, сенките добавят дълбочина. Всеки свестен художник ще ви го каже. Липсата на сенки създава плоска и двуизмерна картина. Без сенки нашата красиво сложна личност е „дезинфекцирана“, опростена и натъпкана в кутия.“

„Когато отделим време да погледнем в нашата „торба със сенки“, се случва нещо магическо. Започваме да се виждаме такива, каквито сме в действителност. Започваме да разбираме, че не сме родени да бъдем съвършени. Нашите най-величави качества са обвързани с нашите най-плашещи недостатъци.“

„Всеки носи сянка и колкото по-малко тя е въплътена в съзнателния живот на индивида, толкова по-черна и плътна е тя“

Карл Густав Юнг

„Онази част от човешката психика, която се намира под повърхността, това, което често се нарича нашата „тъмна страна“, е произходът на всеки акт на себесаботаж. Породена от срам, страх и отричане, тази несъзнавана част от нашата психика и съзнание насочва добрите ни намерения в погрешна посока и ни тласка към необясними действия и към себеунищожение.“ –  Деби Форд

„Когато се издигнете по-високо, сянката ви ще стане още по-голяма. Въпреки че не можете напълно да преодолеете тази трудност, да станете приятел със сянката си е повече от важно нещо.“ –  Ким Намджун

„И медитациите и молитвите си имат своето значимо и ползотворно място в промяната на съзнанието, но без интеграция на „Сянката“, никаква промяна на съзнанието не може да се закрепи трайно, защото винаги ще се връщаме към подсъзнателните модели. Привнасяйки енергии от по-висш порядък, чрез медитация, от по-висшите, в еволюционно отношение, сфери на съзнанието, без преди това да сме изцелили травмите си и без да сме интегрирали „Сянката“, всъщност, това което ще постигнем, в най-добрият случай, е че това ще доведе до укрепване и до усилване на „сенчестите аспекти“ на съзнанието ни!“ – Кен Уилбър

Терминът „Сянка“ е въведен за първи път от Карл Густав Юнг, основателят на аналитичната психология, в издадената от него, през 1959 г., книга – „Психологията на несъзнаваното“. Той дефинира „Сянката“ като онази част от човешката психика, която се намира под повърхността на осъзнатостта. „Сянката“ се състои, най-общо, от потиснати емоции и обусловености (най-често от такива формирали се в най-ранната детска възраст, повечето в периода между раждането и седмата година). Това е мястото, където съхраняваме всичко, което отхвърляме и не харесваме у себе си, заради това, че тези наши части от цялостната ни същност са били неприемливи и нетолерирани в семейството, в което сме израсли или в обществото, в което живеем. От психологическа гледна точка „Сянката“ е онази част от нашата личност (подсъзнателната част), която ние се съпротивляваме да разпознаем и припознаем.

Сянката се дефинира също и като „тъмната страна“  на нашата личност, съдържаща  онези аспекти от цялостното ни съзнание, от които ние се срамуваме и страхуваме и които крием от другите (а често и от себе си), но които ние проектираме върху другите.

Все пак, определението – „Тъмната страна“, не е съвсем точно и вярно, тъй като в „Сянката“ могат да са „заровени“ и не малко от светлите аспекти на душата ни, пример – ако в семейството, в което сме израсли, не са се толерирали, например, нашите творчески импулси, ние, като деца, ги потискаме в несъзнаваното (а потиснатите творчески импулси на детето могат да предизвикат едни от най-тежките форми на травматизация и да рефлектират в тежка психологическа патология, в това число и в тежка клинична депресия), за да не бъдем отхвърлени от най-близките си, а, ако, например, в дадено семейство, добротата, чувствителността, състраданието и любовта са били разглеждани като прояви на слабост, на мекушавост и като „лигавщини“, детето, за да не бъде отхвърлено от емоционално значимите за него хора, ги потиска, за да изглежда „силно“ в очите на близките си хора и за да се вмести в „картината“ на съответната, макар и нездрава, семейна среда.

У всеки от нас е налична „Сянка“ и макар че може и да не е твърде комфортно да мислим за това, признаването и разбирането на сенчестите аспекти на нашето цялостна същност, е важна стъпка в посока превръщането ни в най-добрата версия на себе си.

Карл Юнг описва метафорично „Сянката“ по следният начин – „Това е „воден свят“, в който целият живот плува в „течна суспензия“. „Сянката“ е царството на симпатиковата нервна система. „Сянката“ е „Живеца“, в който са неделими „това от онова“ и където аз преживявам другия в себе си и другият-от-себе си преживява мен.”

Сянката е онази част от нас, обичайно в пъти по-голямата част (адекватно тук е сравнението между горната част на айсберга, която се подава над водата и долната му част, която е потопената под водата и която, обичайно, е в съотношение 10 към 1 спрямо частта намираща се над водата), в сравнение с другата ни част, тази, която е осъзнатата и приетата, и която „потопена“ част от нас, не искаме да признаем, че съществува. Това са онези аспекти от нашата цялостна същност, които са били потиснати и лишени от изява. Резултатът от това потискане, освен по друг начин, често се изразява и със силно изразен комплекс за малоценност или под формата на механизми за компенсация на този комплекс, например под формата на мания за величие или като неистов стремеж за превъзходство и непреодолима нужда винаги да си прав.