Още за Интегралният подход

В интересното американско списание “Какво е просветлението” публикувано от Андрю Коен, Кен Уилбър и самият Андрю Коен поддържат задълбочени и плодотворни разговори за Просветлението и ни позволяват да се гмурнем в дебрите на духовността на 21 век с нещо много повече от кислородна бутилка и очила. Това е принос от огромно значение, предвид честото смесване на понятия и дори на вярвания, превръщайки духовността в шивашки сандък, където всичко се събира и където всъщост не е много ясно кое какво е. Първата кислородна бутилка, необходима за  подобряването на нашето духовно гмуркане идва с ясното разграничаване на активното и пасивното Просветление.

Уилбър казва, че в мистичните традиции на всички времена съществуват две концепции на това какво е Просветлението. Най-старата, действаща по време на аксиалния период ( от 2000пр.Хр. до 100 сл.Хр.), представена от тераведа будизма, ни предлага понятието нирвана или нирвакалпа, което като цяло означава потапяне в една реалност без форма. В нирвана няма никакви проявления. Няма нито време, нито пространство. Това е като “състояние” на битието, в което се е постигнала максимална реализация и се предлага на пътешественика окончателен изход от кръговрата на повтарящи се прераждания – Самсара. Светът на формата е разделен от света на нищото. Празнотата е трансцедентална и вечна. Формата е временна и пространствена и в нея се живее в илюзия.

Според Уилбър истинската революция настъпва с Нагарджуна на Изток и с Плотин на Запад. Това е началото на втория начин на възприемане на Просветлението, тъй като благодарение на тези двама гении Просветлението спира да е дуалистично. Вече не става въпрос за откъсване от света, за да се достигне цел извън пространствено-времевия  континуум.  Недуалистичното Просветление има дълбоко разбиране за това какво е  пустотата, непроявеното (не формата), като в същото време включва, обединява и изпитва изявената реалност, или царството на формата. Според собствените думи на Уилбър: ”понятието просветление на недуалистичните традиции няма нищо общо със сътояние без форма, с край на всякакъв вид проявление, а всъщност означава, че тази липса на форма и тази пустота са едно (или същото)  с всички съществуващи форми, момент след момент.” Това е основната теория на тантричната традиция. “Идеята е, че светът на самсара и светът на нирвана вървят ръка за ръка или в противен случай битието не е пълно, цялостно и интегрално.”   Или както гласи известната поговорка : „Главата в небето, краката на земята, а сърцето тук и сега.” .

Уилбър интерпретира еволюцията като една серия от етапи и стадии на съзнанието, в  които конфликтите и съпротивите възникват на всяка еволюционна фаза. Например някой, който е много развит в когнитивната и интелектуалната област, може да  е малко развит в моралната такава. Уилбър смята , че има 9 възможни нива на еволюцията като 3 са предходни на формирането на личността – предперсонални (тези, които изучава психоанализата), 3 се отнасят за еволюция на егото или персонални (изучавани от други школи на психологията и психотерапията) и последните 3 са надличностни или трансперсонални (изучавани от различни философски и духовни традиции, а също така от трансперсоналната психология)”.

Практиката на извисяване е един съзнателен път, който трябва да се извърви и който изисква притежанието едновременно на издръжливостта на воина, сръчността на жонгльора и защитата на човека, практикуващ дзен медитация. Еволюцията на съзнанието обаче е непълна, ако не донесе със себе си и слизане към дълбините. Трябва да се познава личното дъно, сянката, както би казал Юнг. И двата метода – психоаналитичния диван или психотерапевтичната консултация и напредналата медитация, ни отвеждат до опознаване на неприятния терен, който съставлява жилището на егото, като и в двата случая пробуждането може да бъде болезнено.