Още за Интегралният подход

В интегралният модел, за разлика от всички досега съществуващи модели, е застъпено развитието, както в хоризонтален, така и във вертикален план.

Хоризонталният план урежда отношенията на индивида със света на същото ниво –  хоризонталният свят е този, в който се ситуираме и движим, с всичката  му  несигурност и спокойствие, мъки и радости, чудеса и рутини. Това е светът на нашето ежедневие, докато вертикалният план ни позволява да се изкачваме в трансцеденталната реалност, устремени към произхода на материята, към същината на Духа, към битието.

Уилбър ни разкрива, че промените нужни за нашето развитие са от два типа – транслативни и трансформативни.

При транслативните промени променяме единствено хоризонталният план – привидността, видимото проявление. Азът сменя дреха, работа, половинка, град или средата си. Вътрешно в него, на най-дълбоко ниво промяната все още не е завършена. Дори и промяната да се е извършила на всички нива (физическо, емоционално и ментално), тя не е успяла да докосне върховната реалност, истинския център – Духа, това което не е ниво, а състояние. “При транслацията Азът спи,  люлее се замаян и заслепен от кошмара на Самсара.” При транслацията се променят слоевете на повърхността.

Чрез трансформацията правим един квантов скок към признанието и ежедневния опит на Духа, което само по себе си е революционно. Животът се променя радикално и за много странични наблюдатели, хората претърпели трансформация изглеждат доста странни. А всъщност тези хора са преживяли своего рода завръщане у дома, което ги прави по-спокойни и по-щастливи отвсякога. Истинската трансформация изисква ежедневна практика (садхана, сатсанг, йога) и прилагането и към всички сфери на действителността.

Крайните форми на трансформативна насоченост, които не са съчетани с транслация също не са ни довели до нещо особено полезно. С това не се отрича възможността за съществуването на групи от трето ниво (съгласно Спиралната динамика), които да изповядват даоизъм, будизъм или съзерцателно християнство и които притежават дълбок духовен опит, както и не може да се твърди, че това е негативно. За да дойде обаче денят, в който критична маса хора от общия брой на човечеството е достигнала следващото ниво от спиралната динамика (и благодарение на това да изчезнат  войните, гладът, страданието и другите беди съпътстващи човешкото развитие) ще трябва да „заземим” този трансформационен процес и да „слезнем от облаците” (където без съмнение е прекрасно), за да изпитаме още по-извисени състояния на съзнанието, тези които се достигат на земята след като си бил на „небето” и да им придадем форма и структура.

Според интегралния подход  еволюцията не е строга определена крачка към точно определени метафизични нива създадени от Бог, антропоморфен, с дълга брада и дружелюбен вид, а представлява нива на съзнанието, породени от съзнателното им повтаряне от достатъчен брой хора (критична маса). Уилбър също като Дийпак Чопра в своя труд “Закон на чистата потенциалност”, твърди че съзнанието е среда на безкрайни потенциалности, в която се появяват еволюционните нива, когато  определена част на съзнанието изплува в определена критичната маса от хора достигнали до него. Този брой хора с такава степен на съзнание създават дословно един  модел в колективното надсъзнавано, който след това помага на всички, тръгнали по този път да се развият по-лесно и по-бързо и дори да надскочат тези които са минали първи по този път.

Вселенският модел предлага  стабилни  структури, върху които да се крепи бъдещото развитие. Тези, които следват утъпканата вече пътека, привикват по-бързо и повтарят по-малко пъти това, което вече е постигнато от първопроходци. Миналите първи по пътя са нещо като хората, проправящи път в джунглата. Те владеят изкуството на мачетето и позволяват на другите да ги следват и да продължат нататък. Тези, които вървим  след тях минаваме по същия път, но по по-удобен и неосъзнат начин. Така майсторството изисква съзнателното повторение на нещо позитивно и полезно за личното и общото благо. Метафорично казано става въпрос за постояното крачене към отворът между лианите и храстите. Рупърт Шелдрейк разкрива в един научен опит, че времето и усилията за разрешаването на кръстословици, които предварително са решени от определен брой хора, са много по-малки от същите, когато се решават за първи път и това е валидно и за еволюционното развитие на човешкото съзнание.

От това следва, че всяко еволюционно ниво се нуждае от първопроходци, които да ни посочат псоката. Всеки един от нас може да бъде необходимият учител за критичната маса, която оформя следващото стъпало. Единствено поемайки тази отговорност, можем да продължим  да се изкачваме в еволюцията към истината за нашата природа – Духа.

Можем да признаем всяко ниво на съзнанието като ново завоевание на съществуванието, не само индивидуално, но и глобално. Що се отнася до индивидуалното завоевание, Уилбър казва “структурите (или вселенските модели ) от най-ниско ниво (до зеления ред в спиралната динамика на Бек и Колан) са толкова древни , че вече са предопределени и точни. Всяко дете, юноша и млад човек трябва да мине от там , за да съзрее. Това са стадии на съзнанието, които не могат да се прескочат или избегнат. Станали са реални в най-стриктния смисъл на думата, по конкретен неметафизичен начин, съществувайки като същински нива на развитие за реалните хора в реалния свят. Колкото по-стари са тези модели, толкова повече се превръщат в космични навици и за това са трудни за разрушаване.”. Сега човечеството е на крачка от постигането на по-горните редове в спиралната динамика – тюркуаз и корал. Тъй като всяко ниво включва предишните, наша отговорност е да се възползваме от позитивните страни на предишните и по креативен начин да създадем нови поддържащи структури, които да представляват полезни космични навици.

Несъмнено човечеството е изправено пред предизвикателство с чудовищни размери, тай като трябва да  разберем, че ако само хиляди, а не милиони се просветлят, ще има любов и мир на земята. След като го разберем трябва да го приложим, защото ако считаме че трудно е едно и също с невъзможно, спираме да се развиваме в посока на трансценденцията и активната еволюция и се превръщаме в част от проблема, вместо в част от решението, тъй като проблемът е, че живеем разделени във вярванията и преживяванията на дуалистичния свят и непрекъснато сме принудени от тази дуалистичност  да правим неправилният избор между духовността и материята.