Още за Интегралният подход

Статията е авторска. Всички права запазени.

Кен Уилбър е спомогнал за една своеобразна революция на пост-модерното съзнание, насочвайки го към интегралното съзнание. Според Уилбър се намираме в момент, в който е необходимо да се направи квантов скок към нов стадий на съзнанието, ако искаме да еволюираме и да живеем като божествени човешки същества, каквито сме по презумция, а не да продължаваме да се опитваме да оцелеем в един свят, в който 80% от човечеството е подложено на глад, болести, страдание и насилие.

Той е този, който първи предлага един интегрален подход към човешкото съществувание, истинска карта на битието и съзнанието от гледна точка цялостният им спектър.

Идеите на Уилбър са толкова дълбоко изследоватлски, експериментално и интелигентно изложени, че могат да се използват като своеобразен учебник по трансформация.

Картата, която той ни предлага ни помага да проследим стъпките на психо-духовното развитие и илюстрира как съзнанието преминава през различните стадии на развитие. Това, което предлага Уилбър е пътеводител за тези, които искат да навлязат в духовния свят, за да не се загубят и да знаят всеки момент къде се намират.

Ако искаме да резюмираме по опростен начин  определението за интегралния подход, можем да кажем, че този подход се стреми да интегрира съзнателно всичко съществуващо.

Терминът „интегрален подход” се популяризира откакто Кен Уилбър започва да го използва систематично към 1997 в своята книга ”Окото на духа”. Според схващането на Уилбър и на други автори, терминът „интегрален подход” представлява едно цяло от емпирични знания и мъдрост, в основата на която лежи опитът. Така думата е натоварена с една визия, разтеглена на 360 градуса вертикално и хоризонтално. Интегралният подход разработен от Кен Уилбър не се отнася само до психологичните теми, а обхваща световете на науката и духовността, политиката и социологията, екологията и бизнеса, както и всички останали области касаещи човешкото битие.

За Уилбър човешката реалност може да се схематизира в 4 квадранта:

Първи квадрант   –  вътрешното индивидуално (ум, психика, душа, дух)

Втори квадрант – външното индивидуално (наблюдаемото поведение, материалното проявление на индивидуалното вътрешно)

Трети квадрант – вътрешното колективно (културата спрямо нашите изживявания, културалната среда)

Четвърти квадрант –  външното колективно (поведението на една група от хора, което може обективно да се наблюдава отстрани, както и институциите въплащаващи това поведение в обществото).

Интегралният подход  обхваща четирите квадранта на съществуванието, а така също включва различните линии на развитие (артистична, лингвистична, математическа, рационална, литературна и др.), типовете (женски, мъжки), различните състояния на съзнанието, стадиите (етапи на развитие като детство, юношество, зрялост), нивата на развитие (архаично, модерно, пост-модерно, интегрално). Всичко това е набелязано в спиралната динамика, разработена първоначално от Клер Грейвс и доразвита от Дон Бек, Кристофър Колан и Кен Уилбър и която е една полезна методология за разбирането на реалността и еволюцията на човешкото съзнание.

За да разберем в пълнота интеграният модел, неизбежно е запознаването ни с термина „холон”. Въпреки че този термин не е оргинално творение на Кен Уилбър, а на Артур Кьостлер, ние дължим популяризирането му на трудовете на Уилбър. Първоначално трябва да знаем, че един холон е …капка вода. Въпреки, че морето е съставено от много като нея, знаем че морето не е капката. Холонът едновременно е частта и цялото. Не съществува нищо, което да не е холон. От една идея, импулс, мисъл до пълният речник на Испанската Кралска Академия, от един динозавър до фауната на остров Бали, всичко е холон. Реалността е съставена от холони, които са цялости в цялостите и процеси в процеси. Самият процес е холон. От тази гледна точка и холистичното схващане (което предвижда само една цялост), както и атомния и дори субатомния анализ (които се занимават с частите) са непълни начини за възприятие на реалността. Холонът не е цялото, нито частта, а интегрирането на тези две реалности в една единствена и неразделима.

Това, че всички неща са холони, означава, че са контексти, които се намират в други контексти и че всеки контекст добавя нов, автентичен смисъл на предхождащия холон.

Според интегралният модел на  спиралната динамика в еволюцията на съзнанието се включва и тялото. За всяко състояние на съзнанието съществува енергитичен компонент, който се преживява и на телесно (физиологично) равнище. Една конкретна, телесна задвижваща сила, която осигурява реална опора, за което и да е състояние на съзнанието. Всеки ум има своето „тяло”казва Уилбър. За това, в което и ниво на съзнанието да се намираме е важно да го преживеем и чрез тялото, за да можем да осъществим „заземяването” на въпросното ниво.

Интегралният подход използва множество методологии. Според Уилбър никой подход не може да бъде интегрален без практиката и персоналния опит. За това е важно не само теоретичното познаване на принципите и компонентите на интегралният подход, но и интегралната, трансформативна практика, която да стимулира жизнения опит на духа и неговото приложение в ежедневието.