Още за ИДТ

  1. IVКАК И ЗАЩО ДЕЙСТВА ТОЗИ МЕТОД
  2. Психоневрологично обяснение на процесите.

Респираторната (дихателната) система е единствената система в тялото, която може да работи както неволево така и волево ( методите използвани при БОВ – Биологична Обратна Връзка показват, че човек може да влияе съзнателно и на други органи и системи, но това се постига след определен период на обучение ). Всъщност, както никоя друга система в тялото тя разполага с две отделни системи от нервни и мускулни влакна, което позволява съзнателното и несъзнателното и активиране. В този смисъл тя се явява мост между съзнанието и подсъзнанието.

Респираторната система, от своя страна, както всички останали системи и органи в тялото ни е свързана с автономната нервна система (АНС). Тя пък е отговорна за регулацията на цялостната работа на тези органи и системи, за биохимичния баланс и въобще за цялостното функциониране на организма. АНС се дели на два дяла – симпатикова АНС и парасимпатикова АНС. Симпатиковия дял е активиращият дял, този който активира тялото при стресова ситуация, изискваща отговора „бягство или нападение“. При тази реакция се повишават нивата на някои хормони и невротрансмитери, което от своя страна води до ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане, повишаване на мускулния тонус, учестено и повърхностно дишане, обострено внимание и т.н. Това е нормален, инстиктивен отговор на тялото при застрашаваща ситуация. Всички органи и системи, които не са крайно необходими за оцеляването се свеждат в режим  на минимална активност. От тази гледна точка е разбираемо твърдението на учените, че стреса е нещо полезно за нас, той ни активира, тогава когато това е необходимо. Вредното за психологическото и физиологичното ни здраве идва тогава, когато този стрес и тази реакция се превърнат в перманентно състояние на сиситемата психика – тяло, т.е. когато стресът се превърне вдистрес.

При животните такава опастност не съществува. Една антилопа например не развива язва на стомаха, затова защото е била преследвана от лъв. След стресиращото за нея преживяване заплашващо живота и тя разтоварва напрежението натрупано в организма, след което  (обикновенно това разтоварване е съпроводено с конвулсивни движения на тялото, каквито понякога се наблюдават и по време на пневмокатарзис) тялото и преминава в нормален режим на работа. При нас хората обаче, като същества с по-усложнен психически апарат и с доста отдалечили се от истинската ни природа културални и социални закони, това разтоварване на системата не винаги се получава и ние продължаваме да живеем в този режим ( бягство или нападение ). Нещо повече при нас хората може да бъде предизвикан такъв отговор-реакция дори и при ситуации, които реално не заплашват физическата и психологическата ни цялост. Това зависи от индивидуалната интерпретация на всеки индивид за дадената ситуация ( никаква външна ситуация не прави дадено психическо състояние неизбежно ) и обикновенно реакцията е обусловена от несъзнавано детерминиран в миналото ни модел.

Съществуват разбира се и реално заплашващи физиологичната и психологическата ни цялост ситуации, които не могат да бъдат отработени емоционално на момента, което налага човек да задържи реакцията си. Ако след това не бъде намерен подходящ момент и начин емоцията свързана с тази ситуация да бъде отработена то тя обикновенно бива изстласкана на несъзнавано ниво където продължава да „работи“ и да ни поддържа в това състояние „ бягство или нападение „. То се характеризира с хронично напрежение, невъзможност за релаксация, главоболие, мускулни болки, проблеми със съня и т.н. Когато системата психика-тяло достигне своя праг на издръжливост при понасянето на това състояние, тя обикновенно преминава в другата крайност – депресията. Целият този процес е свързан с определени биохимични и неврологични процеси в тялото.

С помощта на Интегративните дихателни техники се постига ребалансиране на АНС, ЦНС, тялото и психиката, тъй като по време на интензивното дишане се променя съотношението на кислород и въглероден двуокис в кръвта, променя се алкално-киселинния баланс, както и нивата на хормоните, невротрансмитерите и ендорфините, въобще променя се биохимията на тялото, на нервната ситема и в частност на мозъка. Като следствие от това се променя съотношението в активността на коровите и подкоровите области на мозъка, което води до преимущесвена активност на подкоровите области, които са „хранилището“ на подтиснатите емоции. Ускорява се и обмена на информация на ниво неврони, което спомага „прескачането“ на информационните потоци през определени „бариери“  създадени от цензуриращия механизъм на коровите структури.