Още за ИДТ

Често се случва по време на дихателната сесия участниците да преживяват минали събития натоварени с емоционален заряд, значим за конкретния човек. Това не е просто припомняне на конкретното събитие, а е истинско повторно потапяне в отминалата ситуация с преживяване на съпътстващите емоции, сетивни и кинестетични усещания и мисли съпътствали този момент от живота на участника. Това са така наречените от Фредерик Пърлс ( създателят на Гещалт терапията ) незавършени гещалти, които паметта ни съхранява, и които дебалансират системата психика – тяло на всеки, който ги носи у себе си, дори да не са осъзнати. Преживяването им наново, в защитена среда и пречупването им през нов оценъчен ракурс, позволява отработването и „разтоварването“ на отрицателните емоции, при което се освобождава задържаната психическа и витална енергия, разрешават се конкретни емоционални или соматични проблеми, хармонизира се системата психика – тяло и се освобождава личния потенциал за растеж и развитие на индивида.

Нерядко по време на дихателна сесия участниците преживяват връщане към травматични от емоционална гледна точка преживявания от вътреутробното развитие и процеса на раждане. Това може би звучи странно за повечето хора, но науката, в частност психологията и по – конкретно емпиричната психотерапия на базата на трупания десетилетия емпиричен опит, е доказала че в човешката памет на несъзнавано ниво се съхранява информация от този период на съществуването ни. Изследователи и терапевти като доктор Станислав Гроф, Ленард Ор, Артър Дженов и много други по недвусмислен начин доказват, че човешкото съзнание има способността да „записва“ информация и емоции от вътреутробното развитие и процеса на раждане. Неродените още деца имат способността да преживяват и запомнят не само собствените си емоции от този период, но и да регистрират емоционалното състояние на майките си. Когато майката по време на бременността преживява страх, депресия, гняв или друга отрицателна емоция това се усеща и от още нероденото дете. Затова е толкова важно по време на бременността майката да е в балансирано и положително емоционално състояние, тъй като то дава отражение на бъдещето развитие на детето, както и на развитието му като зрял индивид. Също така, едно травматично и продължително раждане с усложнения оставя своя отпечатък върху последващото развитие на човека. По – подробно този проблем е разгледан в няколко книги, в това число :

„The lifelong effects of the birth experience.“ („Дългосрочните ефекти от преживяването на раждането“) на д-р. Артър Дженов,

„Приключението да откриеш себе си“ на д-р. Станислав Гроф – издадена на български.

Последно по ред но не на последно място по значение са така наречените трансперсонални преживявания. Подробно те са описани в горепосочената книга на д-р. Гроф. Спектърът на тези преживявания е доста обширен, затова тук ще изброим само няколко от тях:

– преживявания и индетификация с архетипи

– преживявания и индетификация с всички хора, цялото човечество

– преживявания и индетификация с цялата природа

– преживявания и индетификация с цялата Вселена

Трансперсоналните преживявания имат огромно значение за терапевтичният и трансформативен ефект, макар да не са задължителни и непременно необходими. Както беше отбелязано в началото, процесът при всеки индивид е уникален и абсолютно индивидуален. Не съществува твърдо установена схема, по която да се развива процеса на изцеление и трансформация.

Пневмокатарзисът е недирективен метод, който залага на спонтанността и на съществуващия у всяко живо същество вътрешен самоизцелителен потенциал и механизъм стремящ се към хомеостаза (баланс, равновесие, хармония, разстеж).

Доктор Гроф и други изследователи говорят за така наречения „вътрешен радар“ , който буквално „сканира“ несъзнаваното и извежда на повърхността за съзнателна обработка това съдържание, което е най – значимо от гледна точка на изцелителния и трансформационен процес. Също така, което е много съществено, за съзнателно обработване се извежда този несъзнаван материал, който системата психика-тяло на конкретния човек може да интегрира в конкретния момент, без това да доведе до „срив на системата“.

Основната цел и ефективността на терапевтичното дишане се състои в това, че по време на сесията се освобождава достъпа до несъзнаваното, временно се активира и интензифицира определен несъзнаван материал, който е емоционално най-значим и най-подходящ за отработване от психодинамична гледна точка в конкретния момент. Изведен на съзнателно равнище, този  материал и съпътстващите го емоции се отработват и разтоварват, като освобождават психиката и тялото ни от носения дълго време „товар“.