Интегрален подход

През 1977 г. американският философ Кен Уилбър публикува първата си книга „Спектърът на съзнанието’. Тази новаторска книга интегрира основните школи в психологията и основните духовни школи в един спектър на съзнанието, спектър с нарастваща сложност, в който различните школи кореспондират и се отнасят към различните нива на съзнанието на човешките същества в рамките на този спектър. През следващите 30 години Кен Уилбър продължава с този интеграционен импулс и написва повече от 24 книги в тази посока. Книгите на Уилбър са преведени на 26 езика, което може да ни даде представа за глобалния обхват, полезността и приложимостта на интегралната теория. Тази значима роля на интегралият подход в голямата си част се дължи на широката гама от приложения, в които интегралната теория е доказала ефикасността си, както и на работата на много учени-практици, които имат своя огромен принос за по-нататъшното развитие на итегралната теория.

Интегралната теория преплита значимите прозрения от всички основни човешки области на знание, включително природните и общественте науки, както и изкуствата и хуманитарните науки. В резултат на цялостната си природа, интегралната теория се използва в над 35 различни академични и професионални области като организационно управление, изкуство, здравеопазване, екология, икономика, психотерапия, право и много други области на човешкото битие. В допълнение, интегралната теория е била използвана за  разработването на подход за лична трансформация и интеграция, наречен Практика за Интегрален Живот (Integral Life Practice – ILP). Рамката на ILP позволява на хората системно да проучват, трансформират и развиват различните аспекти от цялостната си същност – физическото тяло, емоционалната интелигентност, когнитивното съзнание, междуличностните отношения и духовната мъдрост. Тъй като интегралната теория систематично включва по-голяма част от реалността и я свързва по-цялостно от всички други настоящи подходи към извършването на оценка и намирането на решение, тя има потенциала да бъде по-успешна в работата със сложните проблеми, пред които сме изправени в 21-ви век.

Интегралната теория предоставя на индивидите и организациите стабилна рамка, която е подходяща за почти всеки контекст и може да бъдат използвана във всякакъв мащаб. Защо? Защото организира всички съществуващи подходи и практики за анализ и действия, и позволява на практикуващия да избере най-подходящите и важни инструменти, техники и прозрения. Поради това, интегралната теория се използва успешно в най-различен контекст – в интимната обстановка на лична психотерапия, в програмата на ООН „Лидерство за резултати“, която работи с ХИВ / СПИН и се прилага в над 30 страни.

„Отначало Уилбър започва да използва думата „интегрален“, за да опише подхода си след публикуването на книгата му ‘Пол, екология, духовност’ през 1995г. В тази книга той представя модела на четирите квадранта, който от тогава се превръща в икона на работата му като цяло и интегрална теория в частност. Модела на квадрантите на Уилбър често по-нататък е отъждествяван с AQAL модела, като AQAL (произнася  се – ах-qwal) модела включва всички квадранти на развитието, всичките нива, линии и състояния на съзнанието, както и всичките типове съзнание. Тези пет елемента показват някои от най-основните повтарящи се модели на реалността. По този начин, чрез включване на всички тези модели „покривате базите“ добре, гарантирайки, че не се пренебрегва или пропуска голяма част от което и да е решение.“